— Имам предвид, че докосването на смъртта, което е посяла във вас, възпрепятства действието на дарбата ви. Наличието му в тялото ви пречи на промисъла на Милостта. — Лукавата усмивка отново се разля на лицето му. — Да, и това знам. Както изглежда, тя ми е направила услуга, като ви е обезоръжила за мен. Познавайки природата й, аз й позволих да задоволи собствените си нужди, за да удовлетвори моите. Бях наясно какво ще се опита да стори и знаех, че вие ще трябва да я възпрете.
Ричард се зачуди каква ли роля е изиграло пророчеството във всичко това.
Доволен от себе си, Ханис Арк се изправи.
— Разбирате ли сега? Търпението ми ме възнагради и в края на краищата всичко се нареди в моя полза.
Ричард забеляза, че отзад в сенките започнаха да се появяват фигури, които сякаш се материализираха от самата скала. В първия момент видя едва няколко, ала само след секунди броят им вече наброяваше стотици. Всички изглеждаха еднакво.
Шун-тук.
— И какъв е този ваш грандиозен план в крайна сметка? — попита Ричард толкова безцеремонно, колкото беше по силите му, все така опитвайки се да спечели време. — Какво цели малкият ви заговор?
— Всичко с времето си — отговори Арк, ала не успя да се сдържи да не допълни: — И не е малък.
— Нима? Очаквате да повярвам, че в малкото ви мрачно владение в тъмните дебри на провинция Фаджин сте успели да изготвите някакъв сложен план, който има някакво значение за останалия свят?
Провинция Фаджин се беше включила с войскова мощ в борбата за възпирането на Императорския орден. Някои от тези мъже дори служеха в Първа гвардейска рота в Двореца. Мисълта, че провинцията, която беше воювала заедно с тях, всъщност никога не е била на тяхна страна, беше обезсърчителна. Във всеки случай, поне владетелят й не беше. Просто се беше представял за предан.
Ричард се запита колко ли още владетели на други територии, които му се усмихваха така приятно в лицето, в действителност искаха да му забият нож в гърба.
Бяха спечелили войната, бяха извоювали мира. Подобно предателство не просто вбесяваше Ричард, но и го обезверяваше. Преди вярваше, че ще последва мир. Зед го беше предупредил, че няма нищо по-опасно от мира. Трябваше да приеме думите на дядо си по-сериозно.
Ханис Арк се усмихваше така, сякаш се опитваше да реши дали има желание да убие Ричард на място, задето се отнесе с пренебрежение към разкритието му за внимателно обмисления грандиозен заговор, или по някаква причина да продължи да го измъчва. Най-накрая се обърна и леко се поклони, като протегна ръка в жест на престорено учтива покана.
— Ако обичате, заповядайте с нас, Господарю Рал, и ще ви покажем част от грандиозните ми планове. Тогава сам ще прецените дали нямат значение за останалия свят.
Зелените стени на смъртта все още заобикаляха Ричард от три страни, препречвайки всеки възможен изход за бягство.
— Нима имам друг избор? — попита той.
Ханис Арк се усмихна така, че кръвта на Ричард замръзна във вените.
— Всъщност не.
— Е, дори в този случай, съжалявам — каза Ричард, — но се опасявам, че имам други планове, които не включват и вас.
Мрачна сянка премина през татуираното лице на Ханис Арк. Той махна с пръст по посока на Ричард.
В миг внезапната болка, пронизала черепа на Ричард, го повали на колене. Очите му се изцъклиха и той стисна главата си с ръце. Сякаш в ушите му затрещяха гръмотевици. Звукът в главата му беше оглушителен, а болката — смазваща.
Ханис Арк отпусна вдигнатия си пръст и болката се оттегли заедно с него. Ричард се свлече на четири крака, неспособен да си поеме дъх.
— Аз мога да го правя цял ден — каза мъжът. — Вие обаче можете ли?
Ричард с мъка се изправи, все още задъхан.
— Мисля, че бих могъл, епископ Арк — отвърна той, като нарочно се обърна към мъжа с по-нисшата титла. — Моля, продължете.
— Оставете ме за няколко минути насаме с него, Господарю Арк — обади се Вика застрашително нетърпеливо. — Аз ще го науча да проявява повече почтителност.
Той отхвърли предложението с махване с ръка.
— По-късно.
Тя се поклони.
— Както пожелаете, Господарю Арк.
Ричард искаше да разбере откъде, за бога, се е появила тя и защо той не знае нищичко за нея.
— Достатъчно — отсече Ханис Арк, като изостави учтивия тон, разкривайки истинската си природа. — Ако искате да видите приятелите си отново, ще дойдете с мен.
След тези думи тръгна да се отдалечава, ала после се обърна и добави:
— Между другото, вярвам, че имате представа с каква сила разполагат Морещиците. Извадите ли оръжието си, Вика ще ви подчини.