Безкрайният поход беше като да вървиш през каменна гора, ала вместо листна маса имаше дим. Започна да забелязва места, където този пушек се издигаше от пукнатини в земята. Колкото по-нататък отиваха, толкова по-чести ставаха цепнатините, докато накрая му се наложи да ги прекрачва и да преминава през задушливия сив пушек. През голяма част от тях се процеждаше зелена светлина, сякаш вървяха по камъни, които плаваха по повърхността на самия Отвъден свят.
От двете си страни Ричард виждаше пролуки в каменните стени. Някои изглеждаха плитки, ала дъното на други се губеше в непрогледен мрак. Навсякъде от напуканата земя се надигаше парлив пушек, който се сливаше с мъглявия слой над главите им.
По-дълбоко в каньоните, между скалните колони, шиповете започнаха да придобиват формата на внушителни наръчи тръстика, които са се вкаменили. Много от отделните пръчки, преплетени около шиповете, бяха пречупени на различна височина и така всяка колона беше с нащърбен връх. Земята беше осеяна с тези отчупени пръчковидни каменни отломки. На места кулите се бяха разпаднали и се бяха пръснали по земята, оставяйки мъчнопроходими късове. В далечината колоните от двете страни се сливаха и образуваха огромна каменна маса.
Докато се придвижваха по криволичещи пътеки из мрежата от дълбоки мрачни каньони, оформени от остриетата, Ричард виждаше в тъмните пролуки все повече шун-тук да се взират навън с обсебените си, лакоми, начернени със сажди очи.
Още по-нататък смущаващият скален пейзаж се променяше и насред каменните остриета се появи нещо, което, изглежда, в миналото е било течност, която е наводнила региона, след което се е вкаменила. Беше по-тъмен на цвят камък, осеян с дупки. Ричард забеляза още повече пукнатини. По-големите парчета скала имаха неравни дупчици с всевъзможна големина. На места вкаменената течност беше образувала мостове и арки над главите им. Те също започнаха да се събират все по-често, образувайки мрежа от затворени бездни. Тук-там скалите отгоре ставаха толкова плътни, че на моменти му се струваше, че върви през пещери.
Имаше чувството, че скалистият пейзаж малко по малко ги поглъща.
Хората от народа шун-тук сякаш се умножаваха с всеки изминал миг; изскачаха от пролуки в скалите да ги огледат или да се включат в шествието. Докато навлизаха все по-навътре между преплетените каменни стълбове, започна да му се струва, че вървят през мрежа от пещери, които с времето се бяха открили към света отгоре им. Колкото по-нататък отиваха, толкова повече се затваряха скалите над главите им, а след известно време се оказаха в лабиринт от проходи, намиращи се почти напълно под земята. От време на време виждаше сивкавото небе отвън, ала после отново се вмъкваха в закритите проходи.
Когато тези проходи, тези прорязани в скалата дупки станаха прекалено тъмни, хората най-сетне запалиха факли, за да осветяват пътя. Най-накрая, докато продължаваха да навлизат навътре, камъкът над главите им напълно се затвори. Вече много от свирепите, нацапани с креда полухора носеха факли, докато изникваха от дупки, тунели и пукнатини навсякъде из скалите.
В някои от страничните проходи, покрай които минаваха, Ричард виждаше да стоят безмълвни фигури, които сякаш охраняваха изхода. Те не бяха от народа шун-тук. Бяха вдигнатите от гроба мъртъвци. Труповете гледаха с пламнали в червено очи.
Ричард се отказа от опитите да запомни как би могъл да намери пътя на връщане. Цялата пещерна мрежа приличаше на пчелен кошер с безброй отвори. Даде си сметка, че вече е безвъзвратно изгубен в подземния лабиринт. Зачуди се дали изобщо някога ще му се наложи да търси път навън.
Минаха покрай редица по-големи пещерни отвори встрани от тях, които бяха затворени с грубо сковани дъски, явно служещи като врати или като прегради. Други проходи обаче бяха преградени от воали от потрепващото зеленикаво сияние на Отвъдния свят.
Отвъд един от тези зелени воали Ричард забеляза фигура и поспря да я огледа. Успя да различи, че това не е един от духовете, които беше видял в света на мъртвите. Фигурата не се движеше по същия начин, не се гърчеше и не виеше. Помръдваше, след което заставаше неподвижно, точно като мъж. Ричард разбра, че това е пленен от другата страна на зелената стена човек. Хрумна му, че воалът към Отвъдния свят може би служи като своеобразна решетка на затвор.
Морещицата леко го сръга в рамото с Агиела си, за да го принуди да продължи да върви. Препъвайки се напред, той стисна мястото, за да успокои неочаквано пронизалата го болка. От богатия си опит знаеше, че болката би могла да бъде много по-силна, стига тя да бе поискала. Този път имаше желание просто да го подтикне да върви напред.