Тя се приведе напред, отново сграбчи Калан за косата издърпа я към себе си и доближи лице до нейното.
— Това ли би предпочела?
— Не — промълви Калан, преди Морещицата да я е ударила отново.
Ерика се подсмихна самодоволно, пусна косата й и се облегна назад със скръстени ръце. Калан изтри кръвта от устата си с опакото на ръката.
Абат Драйър я погледа с безмълвно задоволство за момент и после повтори въпроса си:
— Попитах ви какво беше чувството? Очаквам да получа отговор. Ерика също чака. И двамата изгаряме от любопитство.
Калан го прониза с мрачен поглед.
— За какво говорите? Какво чувство?
Имитирайки пърхащи криле, той загатна за дългото пропадане от високо.
— Ами, спускането, когато паднахте от скалата. Наистина трябва да се научите да бъдете по-внимателна. Непохватността ви може да ви убие някой ден. Е, какво беше чувството?
Калан усети, че устната й се подува, а болката се засили не на шега. В момента повече от всичко на света искаше да удуши този човек.
— Не ми допадна особено.
Той надигна вежда развеселен.
— Нима? И защо така?
Калан хвърли поглед към Морещицата, след което отново насочи вниманието си към него.
— Беше страшно.
Абатът се изкикоти.
— Мога да си представя. — После скръсти ръце, облегна се и я загледа. — Ала тъкмо това беше целта на занятието.
— Имало е цел?
— Ама разбира се — сви рамене той.
— Опасявам се, че не ме бива много в гадаенето. Защо не ми обясните каква е била целта?
— Е, ами, да ви уплаша до смърт, естествено. Бяхте си изкарали акъла, нали така? Говоря за момента, в който почти бяхте достигнали земята, когато щяхте да се забиете долу с пълна скорост след падане от огромна височина.
— Значи, целта е била да ме уплашите, така ли? Е, добре. Успяхте. Изплаших се. Доволен ли сте?
Той насочи усмивката си към Морещицата.
— Тя все още не разбира.
— Ще разбере — отвърна жената, докато се поклащаше напред-назад, тъй като каретата мина през няколко поредни издатини. — Накрая ще разбере.
— Сигурно имаш право — въздъхна той.
Калан остана безмълвна, понеже не искаше да му достави удоволствието да го попита какво има предвид.
— Не сте ли любопитна? — каза той накрая. — Не се ли питате как го сторих?
Калан прекрасно разбираше за какво говори той. Питаше я дали не е любопитна как е успял да използва дарбата си, за да спре полета й надолу точно преди да удари земята.
Тя беше израснала сред магьосници. Знаеше много за магията и нейните възможности. Притежаващите дарбата можеха да вдигат във въздуха неща, дори много тежки, и да улавят предмети в полета им точно преди да докоснат земята.
Ала не можеха да го правят с живи същества, особено с хора.
Животът по някаква причина пречеше на подобен род намеси. Нещо, свързано с наличието на душа, не позволяваше хората да бъдат повдигани, освен при много редки обстоятелства, и то за кратки периоди от време. И дори в тези случаи изискваше колосални усилия. Ако не беше така, всички те щяха да могат да летят. Веднъж й бяха обяснили принципа на действие, ала в онзи момент й се беше сторило маловажно.
Важното сега обаче, онова, което имаше най-голямо значение, беше как Лудвиг Драйър бе успял да го стори, и то с прецизността, с която бе успял да я улови толкова близо до земята и бе възпрял полета й надолу. Беше се задържала на сантиметри от пръстта, след което той плавно и нежно я бе спуснал на земята.
Това беше ужасяващо, страховито, потресаващо изживяване, от което се бе разтреперила като лист.
— Да — каза Калан, — в интерес на истината, съм любопитна. Как го направихте? Очевидно притежавате дарбата, факт, който скрихте от нас в Двореца. Не познавам магьосник, който да е способен на такова нещо. Според всичко, което съм научила, дарбата не може да го стори.
Той се усмихна предоволно.
— Много сте права. Дарбата не може да стори нещо такова. Ала виждате ли, аз притежавам различен вид сили.
— Дарбата си е дарба.
— Да, в известен смисъл сте права, ала някои хора, като нас двамата с Господаря Арк, придобихме способности, позволяващи ни да използваме окултни сили в допълнение към дарбата. Останалият свят просто не може да проумее с каква сила разполагаме и какво можем да сторим с нея. — Той посочи към прозореца. — Едно от предимствата да живееш чак тук, далеч от всички останали, е, че имаш възможността да изучаваш подобни тъмни магии от потайни хора и да ги развиеш в нещо напълно различно, нещо повече от всичко, което хората биха могли да си представят. От друга страна, те не притежават дарбата, така че няма и как да си въобразят подобни неща.