Сами повдигна вежди. Изглеждаше объркана.
— Вие сте владетел на Д‘Харанската империя. — Тя избърса сълзите от очите си. — Защо ви е да си правите труда да помагате на някого от малкото село Стройза?
Ричард сви рамене.
— Не съм станал владетел, защото съм искал да властвам над хората, а защото исках да помагам и да браня нашите народи от злото. Ако някой от онези, които съм се заклел да защитавам, е ранен или в опасност, без значение кой точно, то той се превръща в моя грижа.
Тя изглеждаше озадачена.
— Ханис Арк управлява Печалните територии, включително и нашето село. Никога не съм го срещала, но не съм и чувала някой да казва, че го е грижа за нашата безопасност. Даже напротив, чувала съм, че единственото, което го интересува, са пророчествата.
— И аз така съм чувал — призна Ричард. — Не споделям интереса му към пророчествата. Вярвам, че ние сами творим бъдещето си. Отчасти тъкмо това ме доведе тук. Двамата с Майката Изповедник бяхме ранени, докато се опитвахме да предотвратим сбъдването на едно страшно пророчество, за да не донесе то беда на хората. Свободната ни воля, а не пророчеството, беше онова, което в крайна сметка реши съдбата ни.
Момичето хвърли поглед към Калан в ъгъла.
— Съжалявам, че съпругата ви е била ранена. — Големите й очи отново се обърнаха към Ричард. — Майка ми често казваше, че притежавам дарбата, но от мен зависи какво ще сторя с нея, а не от съдбата.
— Мъдър съвет. А научи ли те как да използваш дарбата си?
Малка част от напрежението изчезна от кокалестите рамене на момичето.
— Тя цял живот ме учеше на разни неща, свързани с дарбата, но главно ми даваше малки напътствия.
— Малките напътствия са добро начало. Обширните познания се градят върху малки неща. А после прилагаме скромните уроци, които получаваме, в по-големи идеи.
Сами приглади с палец една гънка от роклята си върху бедрото.
— Тя тъкмо беше започнала да ме учи на още неща, например как да използвам призванието ми за лекуване. Каза, че съм достатъчно голяма, за да науча повече. Но аз все още съм неопитна магьосница. Способностите ми са нищо в сравнение с онези, които вие сигурно притежавате, Господарю Рал.
Ричард не успя да сдържи усмивката си.
— Аз дори не разбрах, че притежавам дарба, докато не станах доста по-голям от теб сега. Никой не ме е учил, докато растях. Предполагам, че с всичко онова, на което те е научила майка ти, ти трябва да знаеш много повече за дарбата дори от мен.
Гладкото й челце се сбръчка недоверчиво.
— Наистина ли?
— Наистина. Оттогава използвам способностите си, но по по-различен начин от повечето други, които притежават дарбата. Благодарение на нея съм лекувал и съм причинявал разруха, но съм го правел посредством инстинкти и по необходимост, породена от отчаяние, като съм се оставял тя да ме води, вместо да използвам наученото.
Сами се облегна на хълбок, докато размишляваше върху думите му. Черната котка се приближи и се отърка в момичето, преди безшумно да се отправи към Калан.
— Сигурно е плашещо да притежаваш дарбата, а да не знаеш как да я използваш и да я контролираш.
Въпреки болката и тревогата си за Калан Ричард не се стърпя и се засмя от сърце.
— Нямаш си и представа колко.
Тя впери в него непроницаем поглед.
— И все пак сигурно съумявате да владеете силите си добре. В края на краищата вие сте Господарят Рал. Чувала съм да говорят, че хората на Д‘Хара са „стомана срещу стомана“, за да може вие да се превърнете в „магия срещу магията“.
Ричард не й каза, че силите му сега са изчезнали.
С периферното си зрение забеляза, че котката предпазливо се протяга, за да подуши ботуша на Калан. Малкото й черно носле се плъзна точно над крака й, след което продължи нагоре по протежението на ръката й, без да се докосва до кожата. Изведнъж отскочи назад. Изсъска и оголи острите си зъбки. Ричард си помисли, че сигурно не й допада сред тях да има непознат, който мирише на кръв.
— Всички котки, които живеят тук, ли са черни? — попита той Сами.
Тя го изгледа изпод вежди.
— Черни са, когато трябва.
Ричард се намръщи.
— Какво значи това?
— Настане ли мрак, всички стават черни — отвърна загадъчно тя.
Коленичилата до Калан Естер замахна с парцала в ръка към котката и я прогони. С присвити назад уши, животното изхвърча от стаята.
Ричард отново погледна към Сами. Не беше сигурен какво има предвид, но в момента имаше по-важни неща. Затова насочи разговора към настоящия проблем.
— И така, какво знаеш за лекуването?