На места тунелите и проходите из скалистите пещери се спускаха надолу и образуваха редица естествени подземни каверни, които ставаха все по-големи и по-сложни в устройството си. Сякаш във всички посоки тръгваха коридори или се откриваха пролуки. Някои от по-загладените от тях, изглежда, бяха оформени от течаща вода. От всяка нова дупка или цепнатина в скалата надничаха още повече от безмълвните, призрачно бели наблюдатели.
След като минаха през нисък отвор, където трябваше да се промушат под надвисналия скален пласт, който явно се беше откъснал, ала се беше заклещил между двете стени, най-сетне излязоха в просторна пещера, която очевидно беше крайната им точка. Извитите като дъга стени и сводестият покрив бяха в различни оттенъци на жълтеникавокафявото, тъмнокафявото и бялото, ала бяха изпоцапани с ръждиви петна. Отстрани в далечината, близо до системите от отверстия и пролуки, надупчили външните стени, от тавана висяха огромни остри сталактити над гори от стърчащите им от земята двойници.
Внушителната притихнала пещера беше претъпкана сигурно с най-малко няколко хиляди безмълвни полухора. Невъобразимият брой тебеширенобели мъже и жени от народа шун-тук бяха застанали навсякъде, където бяха успели да намерят място — по камъни, издатини и ръбове, — и заемаха всяко свободно пространство. Въпреки това още мрачни погледи надничаха от коридорите, зъбатите пролуки и пукнатини, които насичаха целите стени. Наблюдаваха ги иззад заострените издатини, които сякаш бяха образувани от разтопен камък. Ричард забеляза, че отвисоко ги гледат още полухора, застанали в зинали дупки, водещи към други кухини. На светлината от стотици факли му се стори, че някои от стените проблясват така, сякаш са украсени с блещукащи скъпоценни камъни.
Подът на огромната пещера се спускаше надолу към центъра, поради което скупчените един до друг полухора оформяха гледка, напомняща за безкрайно голяма бяла купа.
В средата на този млечнобял басейн Ричард видя Ханис Арк, който се открояваше в черните си дрехи.
Дори от разстояние забеляза как червените му очи следят Вика, която въвеждаше Ричард в пещерата. Шун-тук се отдръпваха от пътя на Морещицата, а тя крачеше напред, без да спира, с пълното съзнание, че те ще се отместят, и предвождаше Ричард надолу към мястото, където ги очакваше господарят й.
В средата на помещението, зад Ханис Арк, на височината на хълбоците му се издигаше платформа. Приличаше на каменен олтар, който беше придобил бледожълт и светлокафяв оттенък и се беше разтопил и стекъл, почти като капещ восък от свещ, натрупал се с времето.
Щом се приближиха достатъчно, Ричард забеляза, че върху каменния олтар лежи дребен, съсухрен труп.
Поставените навсякъде наоколо факли, които пращяха, съскаха и изпълваха въздуха с лютиви облаци дим, осветяваха повехналите човешки останки. Като приближи, Ричард видя, че тялото е мумифицирано и изглежда прастаро. Потъмнялата втвърдена кожа се беше опънала по носа и лицето, така че черепните кости под нея имаха ясно забележими очертания.
Трупът сякаш се беше вкочанявал в продължение на хилядолетия. Трудно беше да се прецени по съсухрената обвивка как в действителност бе изглеждал някога живият човек.
Ричард видя по коравата кожа следи от белезникаво вещество. Като че пепел или някаква друга бяла прах е била втрита в тялото в някакъв момент, вероятно докато е било обработвано за съхранение след смъртта. Тънките устни се бяха отдръпнали около зъбите и придаваха на черепа ухилено изражение. От цвета на хлътналите очни кухини личеше, че някога около очите са били втривани черни масла, и сега кожата там беше още по-тъмна, отколкото би била иначе.
Хората от племето шун-тук с техните натрити с пепел тела, тъмни кръгове около очите и изрисувани около устата зъбати усмивки сякаш оказваха страховита почит на съсухрения труп, като се опитваха да наподобяват вида му.
Като се приближи съвсем, Ричард видя, че тялото е частично увито в нещо, което някога е представлявало изящно изработено церемониално облекло, ала сега не беше нищо повече от безформени, обезцветени останки плат с пришити златни и сребърни медальони и скъпоценни камъни. Одеждите му бяха разтворени от врата до кръста, разкривайки костелив гръден кош.
Като се вгледа по-внимателно, Ричард си даде сметка, че тъмните петна по дрехата са от засъхнала кръв.
Относително прясна кръв.
Щом сведе поглед, забеляза, че навсякъде около олтара в центъра на пещерата подът е покрит с кръв. Сякаш нещо беше заклано там.