— Приветствам ви с добре дошли на тази така значима церемония — каза Ханис Арк.
Когато Ричард не отговори, Ханис Арк протегна татуираната си ръка към наблюдаващата ги тълпа.
— Тези хора отдавна очакват появата на фуер грисса ост драука, тъй като пророчество вещае, че той е избран да възкреси техния крал.
При споменаването на краля всички шун-тук в огромната пещера паднаха на колене. Шумоленето, отекнало, когато всички те се свлякоха на земята като един, огласи помещението, а после бавно замря с приглушения шепот на опрели в камъка колене.
— А какво правите вие в техните земи? — попита Ричард.
— С моя помощ древните порти, които така дълго са ги държали в плен на това място, най-после бяха отворени, което им позволи да доведат тук живите, хората с души, с чиято помощ да върнат живота на обичния си крал, краля на Третото кралство, който ще се превърне в крал на света на живота и смъртта, обединени в едно цяло.
— С други думи — каза Ричард, — те се мъчат да използват кръвта на живи хора с души, за да върнат живота на труп, ала не им се е получило, както са се надявали.
Ханис Арк се усмихна така, че татуираните по лицето му символи се разкривиха.
— Описанието ви не е много великодушно, ала по същество сте прав. В своето невежество те са си внушили, че кръвта на хората, които притежават души… например тази на силни воини… отново ще вдъхне сили на техния крал, а кръвта на родените с дарбата ще му върне способностите в света на живота. С прекалено опростените си схващания за древната мъдрост те са повярвали, че ако напоят обилно своя крал с топлата кръв на хора с души, топлината и животът ще се върнат в него.
— И това ли е всичко? — Ричард подозираше, че зад всичко това се крие още нещо. — Казвате, че според тях било нужно само да излеят кръв върху един труп, за да го съживят?
— Е — Ханис Арк се съгласи с жест, — процедурата била малко по-сложна. Макар да не са разбирали напълно процеса, те не са били чак толкова невежи, колкото ги изкарвате.
Освен прясната кръв на хора с души те са добавяли жизненоважен съставен елемент, а именно окултните заклинания, които са се предавали от поколение на поколение сред техния вид от древни времена, още преди да бъдат прокудени; заклинания, отдавна забравени от останалата част на света. Тези заклинания и магии открай време са били изоставени и напълно забравени от външния свят, ала не и тук. Единственото, което им е липсвало, е била кръвта на родените с душа, а сега разполагат и с нея.
— Е, не знам — каза Ричард, — на мен той ми изглежда още мъртъв.
Червените очи на Ханис Арк бяха единственото, което издаде раздразнението му. Усмивката, колкото и неискрена да беше, не слезе от лицето му. Ала въпреки че беше трудно да се прецени заради боядисаните им с бяла пепел лица и черните кръгове, от които очите им приличаха на празни кухини, безмълвното недоволство на наблюдаващите отстрани шун-тук беше безпогрешно доловимо.
— Били са по-близо до истината, отколкото си мислите. За нещастие — допълни Ханис Арк и посочи към тълпата, — не са имали достъп до пророчествата, иначе щяха да се справят по-добре.
— Пророчествата ли?
— Да. Виждате ли, те са изгубили живата връзка с онези, които са познавали старите обичаи и са можели да им предоставят пророческите знания, необходими да довършат древната задача, с която се захванали. Онези, които са ги прокудили на това забравено от духовете място, са ги лишили от всеки човек, който носел в себе си мъдростта на пророчеството. Изоставили са ги като деца, жадни за познание, което е било недостижимо за тях.
Той вдигна ръка и даде знак на някого да се приближи. Една от голите до кръста жени шун-тук се втурна напред, понесла в ръце малък, приличащ на чайник съд, висящ от верига, украсена, както изглеждаше, с позлатени човешки зъби. После изля от него някаква течност в шест плоски чинии, подредени около трупа. Друга жена дойде след нея със запалена цепеница и възпламени течността. Бавно се надигнаха трептящи сини пламъци, които изпускаха лютив жълтеникав пушек. И двете жени се поклониха на тялото на краля, след което побързаха да се оттеглят.
— Е — заговори Ричард, — значи онова, което им е липсвало през цялото това време, е било вашето водачество. — Той срещна втренчения поглед на Ханис Арк. — А мога да се обзаложа, и още някой важен елемент.
Ханис Арк отново се усмихна, ала усмивката му в никой случай не можеше да се нарече приветлива.
— О, да. Чакали са толкова дълго някой, който разбира как такива окултни практики са били изпълнявани в древността.
— Подобно на всички тези заклинания и предписания, татуирани по цялото ви тяло — посочи Ричард, — всички древни символи на езика на Сътворението.