Сами смръщи чело, докато обмисляше как да отговори.
— Майка тъкмо беше започнала да ме учи как да лекувам хора. Обясни ми основните неща, а после ме караше да й помагам за дреболиите. Лекувала съм само простички неща — порязвания и драскотини, разстроен стомах, главоболие, обриви. Такива работи. Тя ме напътстваше как да освобождавам силата си дълбоко вътре в човека, за да усетя какво го мъчи.
Ричард кимна.
— И аз съм го усещал, когато съм лекувал. — Погледът му се зарея в мрачни спомени. — Случвало ми се е, когато нуждата е много належаща, да трябва да се потопя толкова дълбоко в някого, че да ми се стори, че съм изгубил себе си, докато потъвам в неговата душа, за да отнема болката му и да я приема в себе си.
— Аз не съм стигала толкова дълбоко. — Сами изгледаше разтревожена. — Не знам дали някога ще съм способна да се спусна в нечия душа.
— Ако си лекувала хора преди, подозирам, че вече си го правила, макар и да не си го съзнавала — каза Ричард. — Такъв е принципът на действие. Докато лекуваш някого, ти се спускаш в самата сърцевина на личността му, или с други думи, в неговата душа. Е, поне при мен става така.
— Това звучи… плашещо.
— Не и ако искрено желаеш да помогнеш на човека.
Тя се взря в очите му за миг, сякаш в тях се криеше някаква дълбока тайна.
— Щом казвате, Господарю Рал.
Ричард погледна към положената наблизо Калан. Естер, намръщена и съсредоточена, внимателно почистваше и преглеждаше разрезите по ръцете на Калан.
— Лекувал съм я и преди — каза той, — но сега нямам достатъчно сили, а много се тревожа за нея.
Погледът на Сами се отмести от Калан и се плъзна по неговите по-сериозни рани от ухапване. Нейното собствено притеснение от задачата, която той искаше от нея да изпълни, ясно личеше в напрегнатото й изражение.
— Нямам представа колко дълбоко съм се спускала в нечия човешка същност, но знам, че никога не съм лекувала толкова страшни наранявания. Оправяла съм малки рани. Дори не съм се опитвала да лекувам такива ужасии.
— Е, ами от опит мога да ти кажа, че и без това естеството и сериозността на нараняванията са донякъде без значение. В някои случаи, разбира се, не е така, както например, когато човек е на прага на отвъдното и е започнал да преминава от света на живите в света на мъртвите. Тогава е различно.
Сами ококори очи.
— Имате предвид момента, в който човек пресича пределите на Милостта?
Ричард я изгледа сериозно.
— Твоята майка ти е говорила за Милостта?
Момичето кимна.
— Символът, който олицетворява искрата на сътворението, света на живите, света на мъртвите и начина, по който дарбата пресича границите помежду им, за да ги свърже в едно цяло. Каза ми, че тези, които притежават дарбата, трябва да познават Милостта, за да не престъпват нейните закони. Тя определя откъде извира дарбата и как действа — нейните възможности и предели, — както и порядъка на сътворението, живота и смъртта. Нашето дело, каза майка ми, е отражение на Милостта, насочвано е от нея и в края на краищата трябва да бъде обуславяно от нея.
— Това научих и аз — сподели Ричард. — Като се оставях да се нося по отредените от Милостта предели на дарбата, открих, че лечението на повечето наранявания в основата си е един и същ процес. Ако позволиш на нуждата на човека да те води, тогава чрез дарбата си можеш да усетиш какво трябва да сториш. Посредством съпричастността си ти отнемаш болката и я задържаш в себе си, за да може лечебните сили на дарбата да потекат в онзи, на когото помагаш. Аз всеки път установявам, че онова, което ме напътства всъщност, е нуждата на човека, тя ме притегля към себе си.
Като се изключи това, че по някаква причина дарбата му беше изчезнала.
Момичето се намръщи.
— Мисля, че разбирам какво имате предвид. Майка ме караше да потъвам дълбоко в хората и да почувствам какво ги гнети.
— А научи ли те как да отнемаш болката от тях и да я приемаш в себе си?
Сами се поколеба.
— Да. Но аз се страхувах. Тежко е, когато успяваш да почувстваш нечия болка. Правила съм го. Усещала съм, каквото усещат страдащите, макар и за дребни наранявания. След това се опитвам да я отнема от тях и както казахте, да оставя топлината на дарбата да потече от мен в тях и да ги излекува.
Ричард кимаше, докато я слушаше.
— Тъкмо това съм правил и аз.
— Ала вие казахте, че сте лекували хора, които са били на границата на Милостта, които са прекрачвали в света на мъртвите. Вие сте се носили по онези предели на Милостта, които отвеждат в света на мъртвите.
Думите й съвсем не прозвучаха като въпрос, а по-скоро като смъмряне, задето е правил неща, за които са я учили, че са забранени.