— Разбирам — отвърна кралят, без да го удостои с поглед. — Значи, смятате да поемете риска и да се нагърбите с бремето да го замъкнете с нас само за да го унижите?
Ханис Арк се обърна към сияйния дух и се намръщи.
— Такова ми е намерението. Планирам своето отмъщение срещу династия Рал едва ли не цял живот. И най-сетне съм готов да поема господството над Д‘Харанската империя. А той ще бъде свидетел на това.
Сияйната фигура се усмихна така, както се смеят старците. Усмивката му не допадна особено на Ханис Арк, ала той все пак позволи на краля да се изкаже.
— Имам богат опит в подобни неща и мога да ви уверя, че мъжете, на които се случва да управляват цели империи, не биват унизени, когато изгубят властта си. Те изпитват единствено необходимост да сторят каквото е нужно, за да се върнат на върха и да си отмъстят. В крайна сметка нима вие се смирихте, след като загубихте семейството си? Не ми се вярва. Струва ми се, че сте се изпълнили с желание за мъст. Греша ли?
Ханис Арк не се беше замислял за това.
— Ами не, ала аз искам той да изстрада загубата на властта си.
Духът сви рамене.
— Копнеете за удовлетворение, което никога няма да получите. Могъщите хора не се терзаят и не жалеят за загубата на властта като изоставен любовник.
Ханис Арк съвсем се смръщи.
— Какво искате да кажете?
Кралят дух извърна лице към него.
— Върнахте ме от света на мъртвите, за да приключа недовършените си дела в света на живота, а в замяна аз съм се врекъл да ви помогна да поемете господството над този свят. Тъкмо това и правя.
— Като ме карате да се откажа от отмъщението към Господаря Рал, така ли?
Духът на Сулакан отново се усмихна.
— Знаете ли защо стоя днес тук, Господарю Арк?
Ханис Арк се поласка от обръщението на Сулакан, при все че не му се нравеше, че го подлага на разпит.
— Както сам казахте, защото аз използвах дарбата си да ви върна.
Ако Ханис Арк пожелаеше, той можеше да запрати духа на Сулакан обратно във всевечния свят. Ала засега, ако искаше планът му да се увенчае с успех, той се нуждаеше от онова, което единствено Сулакан можеше да му осигури. Освен това уговорката им беше напълно изгодна и за двама им, ала Ханис Арк имаше чувството, че има далеч по-голяма облага от него.
Духът се усмихна.
— Да, ала вие ме върнахте обратно, защото се нуждаехте от мен, а се нуждаехте от мен, защото преди много време аз се постарах да се превърна в незаменима ценност за точния човек. Можех да си позволя да изчакам. Разполагах с цяла вечност да чакам.
Вие бяхте първият човек, който прояви достатъчно далновидност да прозре възможностите, простиращи се пред нас, обединим ли дарбите и стремленията си.
Част от ползите, които нося, се крият в богатия ми опит. Моят опит в управлението би могъл да помогне за постигането на вашата цел.
Ханис Арк се навъси, тъй като не му харесваше, че се отнасят с него като с неопитен, второстепенен съучастник. Що се отнасяше до него, Сулакан беше подчиненият в техните взаимоотношения. В края на краищата той се беше завърнал в света на живота единствено благодарение на силите и способностите на Ханис Арк. Може и да беше разполагал с цяла вечност да чака, ала беше прикован в Отвъдния свят в продължение на хиляди години и щеше да остане там завинаги, ако Ханис Арк не го бе върнал обратно. Ако беше толкова умен, щеше да успее да се върне в света на живота и сам.
— И по какъв начин вашият опит ще ми помогне по отношение на Ричард Рал?
— Величието изисква онзи тип посвещение на целите, което показах аз и заради което стоя днес тук, в света на живота. Не оставих нищо да отвлече вниманието ми от моята цел. Така и вие показвате дълбоко посвещение на стремежа си да управлявате.
Ала искате ли да постигнете величие, няма място за отвличащи вниманието натрапчиви идеи. Подобно разсейване изсмуква енергията, необходима за постигането на целта. Затова ви попитах какво е по-важно за вас — да мъкнете този мъж с нас или да управлявате света.
Настроението на Ханис Арк ставаше все по-мрачно досущ като облаците.
— Няма причина да не направя и двете.
— По този начин ще властвате над един-единствен човек, вместо да се отдадете напълно на усилията да наложите властта си на цялото човечество.
— Твърдите, че Ричард Рал ще отклони вниманието ми и ще попречи на успеха ми ли?
Духът пак сви рамене.
— Светът е пълен с неща, които могат да ви разсеят. Задължението на владетеля е да ги сведе до минимум. Разсейването отнема от времето и енергията, вложени в първоначалната цел.