Ханис Арк погледна назад към млечнобелите полухора, до един убийци, пръснати безмълвни зад тях. После отново насочи вниманието си към духа, който го наблюдаваше.
— От деня, в който родителите ми бяха убити по заповед на човек от рода Рал, аз замислям отмъщението си, за да…
— И защо смятате династия Рал е поръчала убийството на вашите родители, защо са убили баща ви, владетел на малката, незначителна, отдалечена провинция Фаджин?
Ханис Арк замълча за миг и си позволи да почувства изгарящия досег на мъглата до татуировките по лицето му, докато гневът му малко се поуталожи.
— За да смачкат в зародиш възможността той да се издигне и да предяви претенции към властта.
Духът се усмихна.
— Тъкмо затова династия Рал е управлявала толкова дълго Д‘Хара, а династия Арк е ръководила само малката провинция Фаджин. Родът на Рал е бил съсредоточен върху самото управление, а не върху това да унизява вашия баща, като го кара да наблюдава как властват над него. Те просто са отстранили евентуалната възможност за оспорване на господството им. Ако вашата цел е да управлявате, то тогава трябва да управлявате.
— Вярвам, че мога да получа и двете.
— Така смяташе и бащата на Ричард Рал. Позволи на сина си да го разсейва твърде дълго, а накрая това му коства живота. Немалко мъже досущ като него са се проваляли, защото са били възпирани от човек, който никога не би се превърнал в пречка, стига да го бяха убили навреме. Ричард Рал е властелин на Д‘Харанската империя, защото е силен и решителен и защото Мрачният Рал не го уби, когато му беше времето.
Ричард Рал е изключително опасен мъж. Все пак той е фуер грисса ост драука. С него шега не бива.
Ако се вземате прекалено на сериозно, ако смятате, че можете да го контролирате във всеки един момент, ако вярвате, че мощта ви е достатъчна да го сломи и да го държите в подчинение, значи го подценявате. Подценявате го на свой риск. Може и да сте го заловили засега, ала във всеки един момент, в който е жив, той ще замисля убийството ви.
Нямаше да се превърне в Господаря Рал, водач на Д‘Харанската империя, в мъжа, който сломи император Джаганг и могъщия Стар свят, ако не го биваше много в това, което прави, а това, което прави най-добре, е да разгромява хората, които се опитват да го подчинят. В този момент вие сам се поставяте под негов прицел, превръщате се в негова главна мишена и ви уверявам, че той няма да отклони вниманието си от нея за нищо на света.
Ако е мъртъв, няма да се налага да се тревожите за нищо подобно и ще можете да се занимаете с господството над света.
Устата на Ханис Арк се разкриви.
— Колкото и да ми е неприятно да го призная, може би имате право. Този човек е доказал решимостта си.
Кралят дух се извърна, за да погледне Ханис Арк в очите.
— Властта е отмъщението, Господарю Арк. Убийте врага си сега, докато още имате шанс, а после се върнете към властването. Управлението ще бъде вашето възмездие.
— Каквото е вашето завръщане в този свят ли?
Сулакан му отправи мрачна, неприязнена усмивка.
— Аз ще бъда човекът, който в крайна сметка ще тържествува над всички онези, които си въобразиха, че могат да ме свалят от власт и да ме прокудят в безкрайните дебри на Отвъдния свят и в същото време да прогонят всички онези, които създадох — тук той махна с ръка към заобикалящата ги пустош, — на това забравено от духовете място. В крайна сметка се оказва, че те не могат да ни задържат отвъд някаква граница, нито дори в смъртта. Сега и двамата ще постигнем своето и ще получим възмездие.
Като управник на провинция Фаджин Ханис Арк не разполагаше с възможността да събере нужната за амбициозните си завоевателни планове армия. Малцина бяха под негово командване, а му беше необходим огромен брой хора, за да превземе обекта на своя интерес, а именно Народния дворец, и да управлява от традиционното седалище на властта на династия Рал. За да се домогне до своята цел, му трябваше армия.
А сега, благодарение на Сулакан, той беше получил онова, към което се стремеше. На негово разположение бяха не само полухората от народа шун-тук, ами и неизчерпаема армия от мъртъвци.
Със сключени зад гърба ръце, той най-после погледна мъдрия крал дух. Дух, който Ханис Арк държеше във властта си.
Покриването на тялото му с татуировките беше продължително, бавно и болезнено. Ала както се доказа, беше си заслужавало. Символите на езика на Сътворението не просто бяха помогнали на Ханис Арк да извлече духа на Сулакан от Отвъдния свят, но и го защитаваха от него, ако кралят решеше да престъпи обещанията си. Татуировките представляваха нещо като броня при заниманията с мъртви същества.