— Щом Пределът вече е рухнал, няма причина да оставаме тук. Не искам да губим никакво време. Трябва да потегляме.
Кралят дух се поклони с глава.
— Както заповядате, Господарю Арк. — После се озърна назад към необхватната армия от полухора. — Всички ние чакаме в готовност да поемем напред по ваша команда.
— Нека първо убия Ричард Рал, а после се отправяме на поход.
Лукава усмивка озари призрачното лице на Сулакан.
— Няма да е зле да позволим на някои от полухората да заситят глада си е пленниците. Защо пък вашият враг Ричард Рал да не бъде един от изядените? Нека страда, ставайки жертва на същата ужасяваща смърт като останалите.
Ханис Арк категорично поклати глава.
— Не. Не, прав бяхте, че трябва да го убия, докато имам надмощие. Наблюдавах го през годините, докато траеше войната, и не грешите за опасността, която представлява. Не бива да си позволявам никакви рискове.
Ала щом веднъж решението е взето, искам да го сторя сам, със собствените си ръце. Искам да гледам как смъртта го приласкава в обятията си. Искам да гледам как той умира пред очите ми, за да съм сигурен, че заплахата е отстранена веднъж завинаги. Искам да срещне погледа ми и да осъзнае, че аз, Ханис Арк, го запращам в света на мъртвите.
Преди да умре, искам да разбере, че пускам шун-тук на свобода да се нахвърлят върху приятелите му и да разкъсат живата плът от костите им.
Ще гледам как Ричард Рал умира в краката ми.
Духът вирна брадичка и пое дълбоко дъх, докато се взираше в безлюдния пущинак.
— Днес е първият ми ден обратно в света на живота и вече се чувствам предоволен.
Ханис Арк се усмихна, представяйки си ужаса, който очакваше Ричард Рал, когато срещне своя тъжен, самотен, насилствен край. Даде знак на Вика.
Морещицата направи крачка напред.
— Да, Господарю Арк?
Той не успя да сдържи усмивката си, когато се вгледа в сините й очи.
— Доведи ми Ричард Рал. Най-после настъпи часът на неговата смърт.
Тя сведе глава.
— Разбира се, Господарю Арк. Незабавно ще го доведа.
— Добре. И няма нужда да проявяваш излишна нежност. Всъщност постарай се да изпита неимоверни болки, преди да ми го предоставиш. Гледай обаче да е жив, за да мога да го убия.
— Ще се погрижа, Господарю Арк — отвърна тя с ледения тон, който възприемаше, когато получеше разрешение да упражнява уменията си.
Той посочи в далечината.
— Потегляме веднага. Първо нареди на шун-тук да вземат провизиите, после ми доведи Ричард Рал.
— Както заповядате, Господарю Арк. Аз ще ви настигна.
Той хвърли поглед към краля.
— След като прережа гърлото му със същия нож, с който го порязах, за да ви облея с кръвта му, ще го влачим зад нас, докато вървим, за да остави кървава следа, която шун-тук могат да изближат.
Вика отвърна поглед от усмивката на краля дух, обърна се отново към Ханис Арк, след което бързо се отдалечи.
— Очертава се един изключително подходящ кървав край за династията Рал — прошепна сам на себе си Ханис Арк и пое на юг. Минеха ли веднъж през портите на Третото кралство, той можеше да се насочи към сърцето на Д‘Харанската империя.
Седемдесет и първа глава
СИЯЕЩИЯТ ДУХ НА МЪРТВИЯ император Сулакан замислено разглеждаше заобикалящия ги пейзаж, докато се придвижваха напред.
— Докато говорим за управлението, знаете ли, Господарю Арк, че аз вдъхвах огромно страхопочитание и безгранична вярност у моите поданици? Известно ли ви е, че никога не съм бил предаван от своите?
— Предаван от своите ли? — Ханис Арк започваше да осъзнава, че Сулакан се е завърнал в света на живота с доста неща наум. — Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че никой от близкия ми кръг подчинени… като генерали, главнокомандващи и съветници… не се е опитвал да оспори властта ми, никога не е правен заговор за моето отстраняване.
— И как успяхте?
— Понеже премахвах всеки, който пожелаеше да заеме мястото ми и си въобразеше, че е по-умен от мен. Понякога ги премахвах, защото знаех, че ще им хрумне нещо подобно, още преди те самите да са си дали сметка, че в края на краищата ще си го помислят.
Ханис Арк потърка с палец една от татуировките си, разположена по протежение на показалеца му. Представляваше символ, сигнализиращ за скрита заплаха.
— Ако позволите да добавя още нещо…? — додаде духът, обръщайки поглед към безмълвния Ханис Арк, който беше потънал в размисъл.
— Заповядайте, изкажете се — каза Ханис Арк и направи знак между себе си и Сулакан. — Все пак в това дело споделяме една и съща цел. И двамата се стремим към един и същ изход. Както сам казахте, вие сте придобили богат опит, докато сте управлявали една толкова голяма империя. Ако разполагате с ценен съвет, то аз ще го чуя с най-голямо удоволствие.