— А знаете ли, че той се меси в света на мъртвите, за да се домогне до тези пророчества?
Ханис Арк се препъна.
— Не… По какъв начин? И как така вие знаете за това?
— Ами, като се има предвид, че обитавам Отвъдния свят, аз съм наясно с онова, което се случва там. Вие, естествено, няма как да разберете, че се случват подобни неща, ала част от моя принос в този съюз е фактът, че тамошните събития са ми известни. Вие сте забелязвали значимите неща тук… някои доказателства или знаци… докато аз бях свидетел на значимите събития там, в онзи свят.
— Да, всичко това беше от взаимна изгода за нас и в бъдеще ще ни осигури дори повече. Ала кажете за Лудвиг Драйър. Какви новини за него бихте могли да носите от Отвъдния свят?
— Той се меси в неща, за които нямате представа. Играе си с пророчествата по начини, за които вие дори не подозирате. Знам го, понеже той използва дарбите си и пуска пипалата си в моя свят, за да извлече тези пророчества.
Ханис Арк кипна от гняв.
— С каква цел?
Кралят дух го изгледа с крайчеца на прозирното си, светещо око.
— С каква цел наистина? Каква причина би имал някой да не каже на господаря си с какво се занимава и по какъв начин го прави… освен ако замисля някой ден да поеме властта в свои ръце.
Ханис Арк усети как напиращата в него ярост изби на повърхността.
Сияещият дух се приведе към него.
— Щом вече съм вдигнат от гроба и духът ми се е присъединил към нас тук, нима наистина имате интерес от абат с магьоснически способности, който заговорничи зад гърба ви? Абат, който замисля да заграби властта ви?
Как изобщо би могъл да ви послужи той, така че рискът да е оправдан? — Кралят посочи зад себе си. — Разполагате с всичко, което ви е необходимо, за да бъде изпълнена всяка ваша заповед. Тези полухора и всички мъртъвци, които можете да съживите, са под ваше командване. Светът ще коленичи в краката ви и ще ви умолява да му заповядате. Защо ви е да допускате наличието на потенциална заплаха в собствените си редици? — Той отново се усмихна. — Защо да се тревожите, че някой ще ви забие нож в гърба?
— Защо наистина — процеди през зъби Ханис Арк.
Винаги бе смятал Лудвиг Драйър за верен поданик, чиито подбуди са единствено да служи на своя господар. Мислеше го за човек, който няма лични амбиции да управлява нещо повече от своето Абатство.
Ханис Арк се вбеси, щом узна, че след като беше предоставил този пост на Лудвиг Драйър и му беше поверил отговорности като тази да го представлява в Народния дворец и да говори с владетелите на другите територии, той беше дръзнал да крои узурпираното на властта му. Запита се какво ли вече е сторил абатът, за да подкопае влиянието му.
Мрачни мисли какво би искал да причини на Лудвиг Драйър изпълниха съзнанието му. Напомни си, че все пак беше възможно всичко това да не е истина. Сулакан може би бъркаше.
Ала какво значение имаше? Лудвиг Драйър вече не му беше необходим, а Сулакан беше напълно прав, че заплахата или потенциалната такава трябва да бъде унищожена.
Кралят дух посочи назад към легионите от полухора, които изпълваха околността и се движеха безшумно като сенки по тяхна команда.
— Не се нуждаете от всички тях тук с нас, за да постигнете целта си. Оставите ли повечето, ще е предостатъчно. Щом стигнем там, накъдето сме се отправили, ще съживим толкова мъртъвци от катакомбите, криптите, гробниците и гробовете, колкото са ни необходими. Ще разполагаме с всички ходещи трупове, от които бихме имали нужда, за да постигнем онова, към което сте се устремили. Подобна сила не би могла да ви предаде. На практика ще имате неограничена армия, която ще следва заповедите ви, без да пита или да се мае. Ще управлявате, без да срещате съпротива.
Ханис Арк също хвърли поглед на стълпилите се зад тях полухора.
— Освен онези, които ще пратим да изядат пленниците, трябва да изпратим част и в Абатството.
Кралят дух кимна.
— Така да бъде.
После се извърна леко, вдигна ръка и с два пръста привика неколцина от тях, за да предаде заповедите.
От опит Ханис Арк знаеше, че те ще бъдат повече от нетърпеливи да се освободят от поводите си и да превземат Абатството, както и да нападнат и изядат пленниците долу, в пещерите.
Съживеният крал дух се оказваше много по-полезен, отколкото Ханис Арк някога си бе представял. До този момент не бе срещал по-равностоен нему по непоколебимост, решителност и безпощадност съмишленик.
Съвсем скоро те щяха да променят света по свое усмотрение.
Седемдесет и втора глава
РИЧАРД КРАЧЕШЕ НАПРЕД-НАЗАД из килията си, осветена от бледото зеленикаво сияние на воала, запречил отвора, през който беше влязъл. Нямаше какво друго да прави, освен да обикаля от безсилие.