— Сами, ще се изненадаш какво би сторила за хората, които обичаш. — Той отново погледна към Калан. — Аз много я обичам и се страхувам за нея, но този път нямам сили за продължителното усилие, което изцелението й предполага. Ще можеш ли да го направиш за нея?
Погледът на момичето се премести към Естер, която нежно бършеше кръвта от лицето на Калан.
— Какво й има?
— Не знам със сигурност. Беше пленена от Бръшлянената дева сплетница и тя беше започнала да пие кръвта й, и…
— Джит? — Сами рязко се наведе към него с вторачен поглед. — За Джит ли говорите?
След като той кимна, го попита:
— Как изобщо сте успели да избягате от Бръшлянената дева?
— Убих я.
— Истина е — обади се Естер през рамо. После потопи парцала в кофата и изцеди кървава вода. — Така са били ранени и двамата — допълни, преди да се заеме отново да почиства раните на Калан.
Сами сякаш не обърна внимание на Естер. Вместо това гледаше Ричард възхитено.
— Значи наистина сте закрилник на народа. — Тя се сепна и замълча, хвърли бърз поглед към Естер, за да се увери, че е заета със задачата си, след което се приближи към Ричард и скришно му прошепна: — Вие сте избраникът.
Осма глава
РИЧАРД НЕ РАЗБРА какво има предвид тя с думите, че бил избраник. Но му беше страшно трудно да се задържи на крака, а и имаше далеч по-големи грижи в момента.
— Ще помогнеш ли на Калан в такъв случай? И двамата се нуждаем от помощ, но искам първо да помогнеш на нея. Трябва да знам, че е вън от опасност.
По нежните черти на лицето на Сами се изписа мъчително безпокойство.
— Тя е Майката Изповедник.
Ричард не беше съвсем сигурен накъде бие с това.
— Така е.
Сами потрепна леко и отвърна поглед встрани, очевидно уплашена да зададе въпроса си.
— Ами няма ли… такова… Няма ли силите й да ме наранят? Когато се спусна в същността на личността й, няма ли да бъда пометена от силите й на Изповедник?
Ричард вече клатеше глава, още преди да беше спряла да говори.
— Не, не става така.
— Откъде сте сигурен? Казахте, че не знаете много за магията.
— Защото освен мен преди са я лекували магьосник и магьосница. Никой от нас не е пострадал. Нещо повече, по-рано днес една магьосница бе започнала изцелението й, но бяхме нападнати, преди да успее да приключи. Силите на Калан няма да ти навредят. За теб не е опасно да я лекуваш. Така че ще го направиш ли?
Сами стисна силно устни. После те се изкривиха, докато претегляше наум своите съмнения. Най-сетне кимна.
— Ще се постарая, Господарю Рал. Ще сторя всичко по силите си.
— Нищо друго не искам.
Сами приклекна до Естер и се приведе над Калан. Наклони глава, за да вижда по-добре, и се вгледа в спокойното й лице.
— Красива е — каза през рамо.
Ричард кимна, като се опитваше да прояви разбиране към крехката възраст на Сами и да не показва възбудата и нетърпението си. Опасяваше се, че ако не внимава, може да я изплаши и тя да не успее да се съсредоточи достатъчно върху текущата си задача. Стомахът му беше свит на топка и животът на Калан висеше на косъм, така че не му беше лесно да си придаде безгрижен вид пред момичето.
— Душата й също е красива. В момента се нуждае от помощ. От нас зависи да й я предоставим. Може би е най-добре да започнеш от дребните неща. Да се съсредоточиш върху излекуването на някой от разрезите по ръцете й. Така ще правиш онова, което вече умееш. След като се почувстваш по-уверена с усещането да я лекуваш, можеш да продължиш нататък и да се заемеш с по-сериозния й проблем.
Сами кимна, предложението й беше допаднало.
— Звучи като съвет, който би дала майка ми.
Тя внимателно хвана по-възрастната жена за лакътя и я отблъсна по-назад. Естер се отмести от пътя й, като междувременно издърпа и кофата с кървава вода.
— Не бързай и премисляй действията си, дете — посъветва я Естер. — Майка ти те е обучила добре. Знам, че можеш да се справиш.
— Ще сторя всичко по силите си — каза Сами и положи ръка на корема на Калан, за да усети бавното й дишане. — Надявам се да е достатъчно — прошепна сама на себе си.
Естер застана встрани и ги загледа разтревожено.
— Сами, майка ти щеше много да се гордее с теб. Щеше да каже, че можеш да го направиш и че всичко сега е в твоите ръце.
Сами, вече започнала да се съсредоточава над задачата си, отговори с отнесено кимване. Докосваше за миг различни рани по ръцете на Калан и ги преценяваше с дарбата си. Пръстите й опипаха мястото на стомаха, което вече беше почти напълно излекувано от Зед. Ръката й се задържа там, сякаш правеше оценка на свършената работа или може би се надяваше да се поучи от нея.