Той така свъси вежди, че Вика отстъпи крачка назад.
— Ричард Рал. Вече не е Господарят Рал. Тази титла му беше отнета. Аз съм Господарят Арк, владетел на Д‘Харанската империя, а не Ричард Рал.
Тя отново преглътна.
— Простете ми, Господарю Арк.
Живият труп на краля дух махна с ръка.
— Или поне някой ден ще станете такъв.
Ханис Арк изгледа сияйния силует на Сулакан, обгърнал отдавна мъртвата му телесна обвивка. Не му допадаше да му говорят по този начин, ако ще да го правеше възкръсналият Сулакан.
— Нима намеквате, че е възможно да не се случи? Че вие и вашето войнство може да ме предадете?
Сулакан гледаше Ханис Арк с непроницаемо изражение, ала накрая го удостои с усмивка.
— Разбира се, че не, Господарю Арк. Съвсем не. Казвам само, че аз ви предупредих да не оставяте Ричард Рал жив.
Ханис Арк сви юмруци.
— Не съм го оставял жив! Пъхнахме го в затвор, запечатан от самия Отвъден свят, с цяла армия от полухора да пази него и останалите! А после изпратих нея да ми доведе Ричард Рал!
Той се извъртя и удари Вика през устата с опакото на ръката си.
— Ала тя се провали!
От силата на удара Вика се олюля три крачки назад. Веднага щом дойде на себе си, тя побърза да пристъпи отново напред със сведена глава.
— Простете ми, Господарю Арк. Разочаровах ви. Отидох да го доведа, точно както ми наредихте, ала той и останалите бяха изчезнали… Някак са успели да избягат. Онези от полухората, които останаха там, явно са се опитали да ги спрат, ала те също не са оправдали надеждите на двама ви.
— Защо не го потърси? — настоя Ханис Арк. — Защо не тръгна след него, защо не го намери и не ми го доведе?
Тя продължаваше да стои с наведена глава.
— Опитах се да го намеря, Господарю Арк, ала те вече бяха изчезнали. За всеки случай проверих всички каверни. В тях нямаше абсолютно нищо освен купища овъглени останки. Вън от пещерите по земята имаше толкова много следи от стъпки, оставени от… — тя махна с ръка зад себе си — от всички полухора от народа шун-тук, които напуснаха мястото, че нямаше как дори да се опитам да проследя Ричард Рал и малката група, която го придружава. Търсих ги в продължение на дни, ала без резултат. Постарах се, ала въпреки всичко нямам никаква представа къде е отишъл.
— Изглежда — обади се Сулакан, — че Ричард Рал е успял да се изплъзне от хватката ви. Бях ви предупредил, че е опасен.
Ханис Арк изгледа мрачно духа, ала не му отговори.
— Аз предадох доверието ви, Господарю Арк — каза Вика. — Заслужавам и с благодарност ще приема всяко наказание, което ми определите. Ако повелите, може да вземете главата ми.
Той въздъхна тежко, замислен.
— Значи, когато си се върнала, вече го е нямало? И не си видяла или говорила с никого от полухората, които оставихме там да утолят глада си с войниците? Не си станала свидетел на битката? Вече е бил заминал?
Тя не отместваше поглед от земята.
— Да, Господарю Арк. В мига, в който ми заповядахте да отида да го взема и да ви го доведа, аз се отправих нататък. Там заварих онова, което ви описах. Единствените останали шун-тук отдавна бяха мъртви. Слязох долу в пещерите и разбрах, че всички затворници са избягали. В продължение на няколко дни прекарвах всяка минута от часовете на деня в търсене на някаква следа, за да установя накъде може да са тръгнали, ала не открих нищо.
Той мълчаливо обмисли думите й за миг. Шун-тук го наблюдаваха с каменни изражения. Сулакан също го наблюдаваше. Искаше му се да убие жената на място, задето го беше провалила. Ала тя му бе служила вярно в продължение на много години. Никога не го беше разочаровала до този момент.
— Е, добре — каза по-спокойно, — предполагам, че едва ли мога да виня теб, задето не си ми довела човек, който вече е изчезнал.
— Значи, всички останали килии, в които държахте хората му, също са били празни? — попита духът на Сулакан.
Вика очевидно се чувстваше неловко да гледа към духа и вместо това заговори на Ханис Арк.
— Да. Не знам как са успели да преодолеят воалите, които запречваха изходите, ала всяко було, издигнато пред отворите на килиите им, се беше изпарило. Предполагам, че е възможно полухората, които оставихте да ги изядат, да са извели затворниците и в този момент те по някакъв начин да са успели да ги надвият и да се измъкнат.
— В такъв случай — каза Ханис Арк, вторачен в Сулакан — изглежда, че всъщност вашите полухора, онези, които оставихте да се справят със ситуацията, са се провалили.
— Това няма значение — преспокойно отвърна кралят дух. — Ще се погрижим да го издирят и да го върнат обратно.