— Те идват — с пресипнал глас отвърна тя.
Осемдесет и първа глава
ЛУДВИГ ДРАЙЪР СЕ НАМРЪЩИ и се изправи. Не така звучаха пророчествата обикновено, ала като се имаше предвид цялата старателна подготовка, не се съмняваше, че в същността си думите й са пророчески.
— Те идват ли? Кой идва?
— Онези, които имат зъби — отговори жената с груб, дрезгав глас. — Те идват да ви погълнат.
Лудвиг още повече се намръщи. Това беше най-странното пророчество, което някога беше чувал. Ала и преди беше ставал свидетел на подобно явление. В редки случаи вместо мъгляво пророчество хората, които беше подготвил, получаваха видения за непосредственото бъдеще, виждаха какво става на някое друго място в света в същия момент и какво предстои да се случи.
— Онези, които имат зъби ли?
— Полумъртвите дяволски изчадия — прошепна жената. — Те идват.
Лудвиг направи кисела физиономия.
— Не разбирам.
— Той разбира.
— Той ли? Кой? Какви са тези бръщолевения? Кой разбира и какво точно разбира? Трябва да бъдеш по…
— Той знае какво вършите, Лудвиг Драйър, освен това знае, че ще го предадете. Сега е заедно с дух, дошъл отвъд воала, дух от света, в който мога да виждам сега, дух, който знае за вашата измяна. Кралят дух е разказал на Ханис Арк с какво се занимавате, какво сте извършили, за тайните ви предателства и за онова, което се каните да сторите.
Ханис Арк знае за измамите ви и за всичко онова, което сте укрили от него, знае за жаждата за власт, стаена в сърцето ви. Знае също така, че в своята суета сте започнали да се възприемате като Господар Драйър. Знае всичко. Кралят дух му е казал всичко.
Преди всичко кралят дух знае за вашите вмешателства в Отвъдния свят… неговия свят.
Двамата с Ханис Арк са изпратили шун-тук… полухората… да претърсят Абатството, за да изпият кръвта ви и да изтръгнат сърцето ви. Заради измяната ви той ги е пратил да оглозгат плътта от костите ви. Те идват. Те идват.
Лудвиг усети как струйка пот се стича между лопатките му. Косъмчетата на ръцете му настръхнаха и започна да го обзема паника.
Вдигна очи към Морещицата. Тя изглеждаше объркана и, меко казано, разтревожена. Като видя страх в очите на Морещица, сърцето на Лудвиг запрепуска още по-бързо. В края на краищата се предполагаше тя да го защити.
Ала тя знаеше какво представляват шун-тук. Имаше причина да изпитва страх.
Той грабна нож от малката масичка встрани и преряза гърлото на жената. Тя се бореше да си поеме дъх през клокочещата кръв. Окованите й счупени ръце се замятаха за кратко, след което тя клюмна и се успокои, докато кръвта изтичаше през раната на гърлото.
Ерика вдигна поглед.
— Какво ще правим сега?
Той облиза устни, а умът му препускаше.
— Трябва да узнаем повече. Нещо по-съществено. Трябва някой по-висококачествен човек да застане на пресечната точка между двата свята, някой по-запознат с тези неща, който по-лесно ще извлече сведения от отвъдното за нас.
— Майката Изповедник ли?
Лудвиг Драйър кимна.
— Започна ли вече да я подготвяш?
— Да, абате. Оставих Ото, евнуха, да започне подготовката, да й причинява болка. Дора надзираваше работата, за да се увери, че основите за предсмъртната агония са положени правилно. Аз лично гледах как се мъчи.
Лудвиг кимна, ала мислите му блуждаеха другаде.
— Не можем да си позволим да чакаме повече. Вземи още една Морещица да ти помогне. — Той се вторачи в сините очи на Ерика. — Ела да ме повикаш, веднага щом… — Той посочи сгърчената фигура в краката си, от която по пода се лееше кръв. — Веднага щом я докараш до ръба.
— Искате да кажете да се опитам да я доведа по-бързо до края, така ли? Това е опасно. Може да го подмине прекалено бързо и накрая да я изгубим напразно.
— Няма друг начин. Трябва да я пришпорим. Поне да се опитаме.
— Абате — каза тя, а в гласа й се долавяше настойчивост, — не смятате ли, че вместо това трябва да се махаме оттук? Не трябва ли да бягаме? Искам да кажа, че ако Господарят Арк е изпратил полухора и в този момент те идват насам, вероятно не разполагаме с много време.
Лудвиг не можеше да събере мислите си. Огледа се наоколо така, сякаш търсеше някакво спасение.
— Да, да, разбира се, може и да имаш право. Ти се приготви. Погрижи се да подготвят каретата и да ни чака. Междувременно някоя от другите веднага да започне работа по Майката Изповедник. Трябва да научим повече. Дора. Изпрати Дора. Нейната припряност ми се струва подходяща за тази задача. Внезапните й пристъпи на жестокост може би са тъкмо онова, от което се нуждаем. Остави я поне веднъж да прави каквото поиска.