Когато тежката врата от дъб изскърца недоволно, Калан вдигна поглед от мястото, на което висеше от оковите. Щом вратата се отвори докрай, тя видя, че както и очакваше, там стоеше Дора, облечена в черна кожа.
Този път Морещицата изглеждаше необичайно разсеяна и припряна. Калан забеляза, че на колана й виси къса кожена верижка, в чийто край беше закачен ключ. Приличаше на ключа, с който бяха заключили оковите, когато я докараха тук.
Калан се зачуди дали не се канят да я преместят другаде за по-тежки изтезания. От самата мисъл затрепери. Вече беше на прага на лудостта, а прекрасно знаеше, че дори не са започнали сериозната работа.
Даваше си сметка също така, че ако жената отключи оковите сега, това ще е единственият й шанс да й се опълчи и да се опита да избяга.
Начинът, по който се чувстваше обаче, и предвид това, че беше толкова немощна, я караше да подозира, че едва ли би имала някакъв шанс да надвие мускулестата Морещица. Освен това жената щеше да го очаква и най-вероятно щеше да забие Агиела си в гърлото й в мига, в който Калан предприеме нещо.
Въпреки това сърцето на Калан препускаше, тъй като знаеше, че това ще е единственият й шанс, а възнамеряваше да се възползва от него. Ако искаше да оживее и някога да види Ричард отново, тя трябваше да се бори за живота си.
Дора ядосано направи знак на Ото.
— Свали я на земята.
Ото се втурна да изпълни заповедта й. Откачи веригата, след което използва тежестта си да я удържи, докато спусне Калан на земята. Изобщо не подходи внимателно и тя се строполи долу. Веригата минаваше през желязно резе, забито в каменната стена, така че макар да беше на земята, Калан все още не беше свободна. Оставаше да отключат оковите.
Веднага щом Ото я свали, Дора го отпрати със сумтене и махване на ръка. Той се поклони и излезе, като затвори тежката врата след себе си.
— Ставай — изръмжа Дора. — Имам заповед да те отведа другаде.
— Къде? — попита Калан, без да помръдне. Беше толкова изнемощяла, че не беше сигурна, че треперещите й крака ще я издържат.
— Съвсем скоро ще разбереш. А сега ти казах да ставаш. — Дора й се усмихна по онзи ужасяващ начин. — Ала не се надявай на нещо добро. Обещавам ти, че мястото, на което ще те заведа, няма да ти хареса, нито пък онова, което те очаква там.
Осемдесет и трета глава
В МОМЕНТА, В КОЙТО жената закрачи през стаята към нея, Калан чу, че някой тича в другия край на коридора. После в далечината се разнесе звук от тежко, глухо тупване. Дора като че не чу стъпките, ала долови тупването още преди да е стигнала до Калан.
Калан си даде сметка, че в коридора тичат хора.
Морещицата се обърна в мига, в който някакви същества рязко отвориха тежката врата и нахлуха в стаята. Калан с изумление видя как вътре влетяха трима мъже с голи гърди, бръснати глави и натрити с белезникава прах тела. Очите им бяха оградени с черни кръгове. Представляваха плашеща гледка, сякаш не бяха от този свят.
Дора залюля Агиела в ръката си. Тримата мъже скочиха към нея, без да губят време. Първият налетя право на Агиела с гърдите напред. Нададе пронизителен писък и се строполи мъртъв на земята.
Другите двама се блъснаха в Морещицата и я събориха на земята току пред Калан. Дора се строполи тежко по гръб върху каменния под, силата на удара изкара въздуха от дробовете й и тя шумно изпъшка.
За ужас на Калан, един от двамата нападатели със светкавична скорост откъсна огромно парче месо от гърлото на Дора със зъби. Кръвта бликаше на мощни струи, докато онзи я разкъсваше като животно. Вторият мъж я захапа за лицето, впи зъби в бузата й, отхапа от плътта й и преглътна.
Краката на Дора подритваха немощно, докато животът й изтичаше от зейналата рана ведно с кръвта. Не можеше да диша. Гледаше опулено тавана, изпаднала в шок.
Очите на първия мъж, а после и цялото му оплескано с кръв бяло лице изведнъж се насочиха към Калан, сякаш едва сега забелязваше, че лежи там, на пода.
Надигна глава и изръмжа като вълк, съгледал плячка.
Другият продължаваше да пирува с тялото на все още живата Дора и да я разкъсва със зъби, ала онзи, който беше изтръгнал гърлото й, внезапно прескочи повалената Морещица и се спусна към Калан.
Тя го очакваше. В мига, в който се хвърли към нея, Калан мълниеносно заметна веригата около врата му и в същото време го извъртя с гръб към себе си.
Изръмжа от усилието, след което заби крак между лопатките му и рязко дръпна веригата. Внезапното опъване на оковите премаза трахеята му. Той се вкопчи в гърлото си, борейки се за глътка въздух.
Видял какво се случва, вторият мъж незабавно прескочи Дора и нападна Калан.