Както беше политнал с цялата си тежест към нея, тя го изрита право в лицето и строши носа и лявата му скула. Той замръзна на място и се хвана за зейналата рана с две ръце. Кръвта, която се връщаше в гърлото му, незабавно започна да го дави.
Той се просна на земята, претърколи се по гръб и се загърчи по пода в напразен опит да си поеме въздух.
Без да губи нито миг, Калан с всичка сила заби тока на обувката си в лицето му. По този начин хем счупи пръстите му, хем премаза по-крехките кости в централната част на лицето. После го изрита бързо още два пъти, налагайки го по физиономията, докато онзи не спря да шава.
Омотан с веригата, първият мъж най-накрая се беше задушил и вече едва потрепваше. Калан седеше запъхтяна и се мъчеше да си поеме дъх.
Чуваше как разни хора тичат нагоре-надолу по коридора и претърсват останалите стаи. Знаеше, че всеки момент ще я намерят там, прикована за стената. Даваше си сметка, че за да има някаква надежда за оцеляване, трябва да избяга.
Видя, че ключът от оковите виси на колана на Дора. Калан размота веригата от шията на мъртвеца и се опита да протегне пръсти и да достигне ключа, ала не успя. Смени позата си и вместо това протегна крака напред, понеже те щяха да стигнат по-далече. Опъна максимално веригата и най-сетне успя да преметне крак през корема на Дора.
Напрегна всички сили, за да захване тялото на жената и да го придърпа по-близо до себе си. Трябваше да свали този ключ от колана на Дора, защото в противен случай щяха да я убият и да я изядат, както си беше прикована за стената.
Започна да я придърпва на резки тласъци, пъхтейки от напрежение. Не спря, докато не довлече Морещицата по-близо. От огромната локва кръв подът бе станал доста хлъзгав, а коженото облекло на Дора допълнително улесняваше нейното приплъзване. Най-накрая успя да издърпа трупа достатъчно близо, че да може да измъкне ключа от колана й.
Докато по коридора отекваха стъпките на търчащи нагоре-надолу хора и далечни писъци и молби за помощ или милост, Калан като обезумяла се бореше с ключа и непохватно се мъчеше да го пъхне в ключалката.
Най-после едното от обгърналите китките й железа се отвори. Калан махна скобата от ръката си и се зае с втората. След като едната й китка вече беше свободна, втория път се справи с по-голяма лекота и бързо се измъкна от оковите. Метна веригата настрани и изтича към вратата.
Изведнъж дъхът й секна и тя се залепи за стената зад вратата, миг преди още неколцина от този вид хора да се втурнат в стаята.
Подобно на глутница изгладнели хищници, те се нахвърлиха на тялото на Морещицата. Някои се захванаха да доразкъсат откритите рани по лицето и врата й, а други жадно лочеха кръвта. Онези, които не можеха да се доредят, започнаха да раздират черните й кожени дрехи, за да стигнат до плътта й.
Ококорила широко очи от отвращение, Калан побърза да се измъкне тихомълком зад гърба им вън от стаята. В мига, в който се озова навън, тя се затича в мрачния коридор, без да знае накъде отива. Видя Ото, или поне каквото беше останало от него, в един страничен коридор и повече от десет боядисани в бяло диваци, които го разкъсваха със зъби. Сети се, че глухото тупване, което беше чула отначало, най-вероятно беше звукът от повалянето на Ото на земята.
Скоро чу нещо в далечината и видя нечии сенки да се задават иззад ъгъла, затова бързо се шмугна встрани и пое надолу по някакво стълбище. Вземаше по три стъпала наведнъж, а като се озова най-долу, затича по тъмния коридор, който я посрещна там. Нямаше представа нито колко кръвожадни чудовища я преследват, нито колко близо са. Тичаше, за да спаси живота си, без да поглежда назад.
До ушите й стигаше шумът от други ужасени хора, които бягаха. Докато минаваше покрай една отворена врата, тя видя скупчени над труповете на няколко слуги много бели фигури, които ги разкъсваха със зъби или пиеха кръвта им. Помисли си, че сигурно самият Отвъден свят се е разтворил и сега мъртвите пируват с живите.
Докато препускаше по коридора, чу, че някой се задава от другия му край. Когато сви зад ъгъла, видя, че това са още канибали. Като я зърнаха, те хукнаха презглава към нея.
Калан се шмугна в някаква странична стая. Затръшна вратата, ала нямаше резе.
За щастие, вътре нямаше никого. Застана с гръб към стената и се помъчи да си поеме въздух. В камината гореше слаб огън.
От другата страна във вратата се блъскаха хора. Калан беше впрегнала всичките си сили и цялата си тежест и успяваше да удържи вратата затворена при всеки следващ напор от страна на нападателите. Огледа се и забеляза, че върху една маса лежи меч.