След следващия тласък тя спря да затиска вратата и се втурна към масата. Зад нея вратата се отвори с трясък.
Калан изтегли меча, метна ножницата встрани и се обърна. Без капчица колебание замахна и за малко да обезглави първия мъж, който се спусна към нея. Извъртя се, за да избегне втория, а когато отново зае позиция, заби острието в сърцето му откъм гърба.
През целия си живот Калан се беше учила да върти меч, ала чак когато Ричард бе започнал да й дава уроци, наистина се беше превърнала в изкусен боец.
Вече с оръжие в ръце, почувства, че поне има някакъв шанс да се измъкне от тази ужасна ситуация. Прилагаше всичките си умения и познания, като отчаяно насичаше, кълцаше и пронизваше нападателите насред яростната им атака, за да се защити. Не беше толкова трудно, колкото можеше да се очаква, тъй като нито един от връхлитащите я човеци не беше въоръжен, а и не се опитваше да отблъсне нейните атаки. Сякаш единственото, което искаха, бе да я захапят, така че и единственото оръжие, с което си служеха, бяха зъбите.
Въпреки всичко бяха прекалено много. Във всеки момент в стаята нахълтваха още хора. В бързината си някои се препъваха в телата на пода и падаха отгоре им. Калан ги пронизваше възможно най-бързо.
Докато посичаше и мушкаше като обезумяла, тя успя да хвърли поглед през рамо към прозореца. Стаята се намираше на приземния етаж.
След едно особено отчаяно и кръвопролитно настъпление, в което тя отблъсна мъжете и се откри малка пролука от време, преди да й се нахвърлят отново, тя се обърна и хукна през стаята.
Хвърли се през прозореца с краката напред. За неин късмет двете му крила се отвориха и стъклото не се строши и не я наряза. Падна тежко и се изтърколи на земята.
Още докато скачаше на крака, видя, че покритите с пепел хора се изливат като водопад през прозореца. Други, които претърсваха района навън, видяха, че се измъква от сградата, и се включиха в преследването. Нямаше как да се бие с всички тях.
Калан се обърна и затича. Врагът плътно я следваше по петите.
Осемдесет и четвърта глава
КАЛАН ТЪКМО ЗАВИВАШЕ с пълна скорост зад обраслата с бръшлян каменна пристройка, където шубраци бръснеха лицето и шибаха ръцете й, а диваци я гонеха по петите, когато с всичка сила се заби в грамаден като канара мъж.
Беше Ричард.
В първия момент, за една безкрайно малка част от секундата, тя си помисли, че сигурно греши. Не беше възможно да е Ричард. Помисли си, че вероятно е умряла и това е някаква послесмъртна илюзия. През този времеви отрязък тя се почувства съкрушена, с разбито сърце, тъй като повярва, че наистина се е объркала.
В следващия също толкова безкрайно малък отрязък от време тя осъзна, че е истина. Макар и невероятно, това беше самата истина.
Ричард беше извадил меча си. Тя разпозна магическия гняв в сивите му очи.
Без да спира нито за миг, след като Калан се блъсна в него, той плавно обгърна кръста й с мощната си ръка, вдигна я, прехвърли я зад себе си, пусна я долу, обърна се напред и обезглави първия мъж, който му се нахвърли.
Тя сякаш замръзна в онзи момент от времето, когато го видя и разбра, че той наистина стои пред очите й.
Всичко, което се случваше, беше абсолютно необяснимо за нея. Сякаш целият свят се беше побъркал. В това, че я бяха нападнали подивели канибали, нямаше никаква логика. Ала в онази част от секундата, в онзи отрязък от време, погледите им се срещнаха и тя почувства, че всичко друго е без значение.
Ричард беше там.
Останалата част от ордата го връхлетя още преди отсечената глава да докосне земята.
И тогава започна същинското клане.
Калан много добре знаеше, че трябва да стои настрана от острието му, извади ли го веднъж от ножницата. Затова се обърна на другата страна и посече изникналия там боядисан в бяло дивак… Оказа се жена. Когато полуголите хора с почернени очи се хвърляха към нея, тя замахваше и посичаше част от тях, а с обратното движение поразяваше други.
В един момент, докато нанасяше удар и забиваше меча си в някакъв човек, ръката на Кара обви кръста й и я отмести от пътя на устремените кръволоци. С ножове в ръце Морещицата се обърна да посрещне диваците, като си служеше и с двете оръжия всеки път, щом някоя от натритите с пепел фигури се приближеше достатъчно. На фона на боядисаните им в бяло тела кръвта изглеждаше още по-потресаващо.
Калан имаше чувството, че се е сблъскала с Ричард преди цяла вечност, ала си даваше сметка, че са изминали едва няколко секунди. В тези секунди изведнъж войниците от Първа гвардейска рота я наобиколиха и образуваха щит, за да я предпазят от яростната атака на намазаните с бяло мъже. Кара също се притисна близо до нея, за да я защитава от тези странни зверове.