— Случило ли се е нещо?
— Да, за съжаление — каза Ричард. — И двамата бяхме докоснати от смъртта от Бръшлянената дева. Заразени сме с отровата на това докосване.
Калан примига. Отчасти си спомняше, че беше пленена от Джит, че беше вплетена в мрежа от бодливи трънаци и не можеше да помръдне, че онези ужасяващи същества танцуваха около нея и източваха кръвта й. Ала не помнеше всичко, което се беше случило. Беше загубила съзнание и както тя беше отплувала нанякъде, така и спомените за онези страшни събития се бяха изпарили.
Очевидно беше забравила най-лошото от всичко.
— Били сме докоснати от смъртта?
— Уви, да — потвърди Ничи. — Ти и Ричард. Поне, преди да се случи, той е успял донякъде да ограничи силата на въздействието й, та да не ви убие на място.
— Искаш да кажеш, че все още е възможно да ни убие? — попита Калан.
— Ние можем да излекуваме и двама ви — успокои я Зед, видял тревогата, изписана на лицето й. — Ала не тук.
— Ти трябва да знаеш колко сериозно е положението. — Ничи беше безжалостно откровена. — И двамата носите смъртта в себе си. Трябва да разбереш, че ако не отстраним докосването на смъртта от вас, и двамата ще умрете. Можем да го направим, ала само в защитено поле.
— Градината на живота? — предположи Калан.
Зед и Ничи се усмихнаха и кимнаха.
Калан изпита облекчение, като разбра, че ако не друго, поне разполагат с решение на проблема. Разбираше защо горят от нетърпение да се върнат в Двореца. Сега и тя нямаше търпение.
— Господарю Рал — извика един от мъжете от Първа гвардейска рота, като изтича до тях. — Тук има конюшни. — Той посочи към постройка, разположена в сенките на няколко дъба. — Изглежда, няколко коня липсват, но има други, както и карета.
Зед въздъхна облекчено.
— Ах, хубаво. Така ще се приберем по-скоро… А и те ще си пазят силите. Трябва да тръгваме незабавно.
— Открихте ли абата? — обърна се Ричард към Ничи.
Тя поклати глава.
— Явно е избягал. Предполагам, че е тръгнал преди доста време.
— Сигурно той е взел конете — предположи войникът.
Ричард стисна зъби.
— Трябва да тръгнем след него.
— Не, не трябва да тръгваме след него — каза Ничи с глас, на който дори Ричард не можеше да си помисли да възрази. Тя размаха пръст към всички наоколо. — Нито пък някой от тези мъже тук. Искам всички да бъдат с нас. Искам възможно най-добрата защита.
— Съгласна съм — обади се Кара. — Всички остават с нас.
Калан долови, че има още нещо. Въпреки че тъкмо бяха спечелили битка, някаква сянка тегнеше над насъбралата се група. Тя нямаше представа на какво се дължи. Стори й се, че най-вече гласът на Кара звучи някак посърнал.
Ничи кимна.
— Помните какво стана последния път, когато бяхме нападнати. Тогава разполагахме с повече хора, ала въпреки всичко бяхме надвити и взети в плен. Не бива да позволяваме това да се повтаря. Да попаднем в лапите на онези полухора, и един път си беше твърде много.
— Полухора ли? — попита Калан.
Другите не обърнаха внимание на въпроса й.
— По-важното сега е да заведем и двамата в Двореца веднага — намеси се Зед по-дипломатично. — Животът на Калан е по-важен от погването на абат Драйър.
Въпреки думите Калан усещаше безпокойството в гласа на Зед. При споменаването на важността на нейното състояние тя забеляза как напрежението напуска мускулите на Ричард и гневът му към Лудвиг Драйър отстъпва на заден план. До този момент той беше настроен за битка.
— Прави сте — каза той значително по-тихо. — Ще трябва да се занимаем с абат Драйър, Ханис Арк и краля дух по-късно, след като излекувате мен и Калан.
— Краля дух ли? — попита Калан.
— Дълга история, която ще оставим за по-късно — каза Ричард, без да я поглежда.
Долавяше в гласа му същото онова смъртоносно бреме на отровата, което сама носеше. Знаеше, че Зед и Ничи не проявяват излишна предпазливост. Знаеше, че положението е тежко и трябва да се върнат в Двореца възможно най-скоро.
— Наистина можете да ни излекувате от това, нали? — попита тя, местейки поглед от Зед към Ничи и обратно. — Искам да чуя истината.
— Истината ли? — каза Ничи. — Мисля, че да.
— Но не си сигурна — наклони глава към магьосницата Калан.
Усмивката на Ничи озари красивото й лице съвсем леко, макар и не чак толкова, колкото би се искало на Калан.
— Вярвам, че можем, Калан. Това е истината. Ала се налага да ви заведем в Градината на живота, за да имаме някакъв шанс. Магия, каквато се изисква в този случай, може да бъде призована само в защитено поле.
Думите й не се понравиха на Калан, ала беше доволна, че двамата с Ричард са в ръцете на най-добрите. Не би предпочела да ги лекува никой друг освен Зед и Ничи.