Ричард въздъхна.
— Сигурно Машината за знамения ще е доволна, че съм се прибрал, и ще има много за казване — рече отчасти на себе си и най-сетне прибра меча в ножницата. — В края на краищата тя ми даде ключа за спасението на Калан от Бръшлянената дева, така че явно поназнайва нещо за това, което се случва. Трябва да разбера какво знае. — Отново въздъхна. — Или поне докато не се наложи да сложа край на пророчеството.
Зед се наведе към него, а рошавите му бели вежди се сключиха.
— Да сложиш край на пророчеството ли? За какво говориш, момчето ми?
Ричард махна пренебрежително с ръка. В този момент Калан забеляза, че на дясната си ръка носи пръстен, който не беше виждала досега.
— Дълга история, която ще оставим за по-късно — каза той на дядо си.
Върху загадъчния пръстен беше изобразена Милостта.
— Ричард — каза тя, като се пресегна и прокара пръст по древния символ върху пръстена, — това откъде се появи?
Той я изгледа по изключително странен начин и каза:
— От твой прастар предшественик.
— За какво говориш?
Той пренебрегна въпроса.
— Това е част от дългата история, която ще оставим за по-късно.
— Стига да оцелея след това докосване на смъртта и живея достатъчно дълго. Ако изобщо може да бъда излекувана…
Ничи положи длан върху ръката на Калан и й се усмихна топло.
— Не исках да те плаша. Положението е сериозно и не искам да те залъгвам, като ти казвам, че не е такова, ала съм уверена, че мога да се справя с него. И двамата ще оздравеете.
Калан кимна, леко поуспокоена, ала все още долавяше особеното настроение, което витаеше около всички.
— Добре тогава — каза Ричард. — Да се погрижим за лечението ни. — Той се обърна към войниците: — Пригответе конете и да тръгваме към Двореца.
— Никак няма да ми е мъчно — обади се един от тях. — Нагледах се на Печалните територии за цял живот.
— Напълно съм съгласен с теб — каза Ричард и тръгна към конюшните.
— Ще си бъдем вкъщи, преди да се усетите — каза Зед и се усмихна окуражително през рамо, тъй като беше изпреварил Ричард и сега вървеше пред тях. На Калан й се стори, че усмивката му е насилена.
— Ричард — прошепна тя, като се притисна в съпруга си. — Какво й има на Кара? Изглежда някак… Знам ли. Не ми изглежда добре. Нещо не е наред. Какво има? — Тя хвърли поглед към войниците от Първа гвардейска рота. — А и къде е Бен? Не трябва ли да е тук?
Ричард пребледня.
— Загубихме Бен.
Сякаш земята се продъни под краката й. Изведнъж си обясни усещането за смут и нещо премълчано, което долавяше у всички.
— Какво?
Свел поглед, Ричард преглътна тежко.
— Аз се опитах… Всички се опитахме. Не успяхме…
В гърлото на Калан заседна буца, тя изтича към Кара, хвана я за ръцете и я накара да спре.
— Кара…
Взряна в сините й очи, Калан не успя да преглътне буцата и да продължи.
Кара кимна разбиращо, а устните й трепереха едва-едва. После обгърна главата на Калан с ръка и я придърпа към рамото си.
— Той жертва живота си да ни защити — каза Кара. — Тъкмо това би искал. Гордея се с него.
— Аз също — отвърна през сълзи Калан. — Добри духове, грижете се за него оттук насетне.
Осемдесет и шеста глава
УСАМОТИЛ СЕ ПО-ВСТРАНИ, Ричард се облегна на грапавата повърхност на малката оголена гранитна скала и се загледа в лагерния огън в далечината. Можеше да различи силуетите на спящите мъже. Светлината от огъня се отразяваше в невисоката защитна каменна стена наблизо и в основите на масивните клони на боровете, които се извисяваха навред около тях.
Миризмата на пушек и припукването на горящите дърва му бяха успокояващо познати… Макар това да не важеше за тези гори и мрачната земя.
Луната беше скрита зад плътни облаци, ала поне дъждът беше спрял. Под мрачния покров обаче цареше непрогледна, черна нощ. Подобни нощи винаги пораждаха безпокойство у него. Все имаше чувството, че някой го наблюдава от тъмнината.
Ричард беше останал на пост. Разбира се, всички останали бяха възразили.
Не зачете мнението им. Искаше да бъде сам.
Олекна му, че най-после се бяха отправили към Народния дворец, както и че Калан и по-голямата част от приятелите му бяха невредими. Нямаше представа какво да правят с краля дух, когото Ханис Арк беше призовал от света на мъртвите. Нямаше представа какво да предприемат относно Предела към Третото кралство, който беше рухнал, и всички полухора и ходещи мъртъвци бяха плъзнали на свобода. Освен това нямаше представа какво е намислил Ханис Арк, ала беше сигурен, че не е нищо добро.