Най-сетне тя се усмихна, обърна се и обви ръце около него, а щом той я обгърна, зарови лице в гърдите му. Ричард нежно положи ръка върху главата й и я притисна към себе си, копнеейки да намери правилните думи, ала думи нямаше.
Когато най-накрая се отдръпна от него, видя, че Калан стои до тях. Без да казва нищо, тя прегърна Кара и безмълвно я държа в обятията си дълго време.
— Той ни беше скъп, прескъп, Кара, и ще ни липсва неимоверно — прошепна с пресекващ глас Калан, когато я пусна.
— Благодаря ви, Майко Изповедник — каза Кара и взе неговата и нейната ръка в своите. — Вие двамата бяхте най-хубавото нещо в моя живот, след пиринчените копчета… след Бен. Обичам ви.
Тя пусна ръцете им и избърса сълзите от очите си, след което изтри длани в хълбоците си.
— Скоро ще се съмне. Тръгнете рано. Искам бързо да стигнете в Двореца, където да ви излекуват. — Тя се усмихна. — Може би ще ви видя отново. Кой знае.
— Твоят дом е при нас — увери я Ричард. — И той винаги ще те чака.
— Благодаря ви — кимна тя, а после тръгна.
Калан се притисна в Ричард, докато двамата гледаха как тя се отдалечава.
— Обичам я твърде много, за да се опитвам да я задържа — прошепна Ричард отчасти на Калан, отчасти на себе си. Сърцето му се късаше, като я гледаше как изчезва в нощта.
Имаше да каже на Кара хиляди неща. Ала я обичаше прекалено много, за да изрече което и да било от тях.
— Знам — каза Калан, задавена от сълзи. — Аз също. Мислиш ли, че ще се върне?
— Всичко е възможно — отвърна той и обгърна раменете й с ръка.
— А смяташ ли, че ще е в безопасност съвсем сама?
Ричард беше видял, че Кара носи стоманен нож на едното бедро, а на другото — каменния нож на шун-тук, който можеше да умъртвява ходещите мъртъвци.
— О, не мисля, че Кара е човекът, който трябва да се тревожи.
Ричард въздъхна и сведе поглед към Калан.
— Е, скоро ще се съмне. Смятам, че трябва да приберем припасите, да оседлаем конете и да потегляме. Колкото по-скоро пристигнем в Двореца, толкова по-скоро Зед и Ничи ще спрат да ни се бъркат.
Видя, че въпреки всичко на лицето й грейва усмивка.
— Склонна съм да се съглася с вас, Господарю Рал — каза тя и го прегърна. — Няма да е лошо да се приберем у дома.
— Кара също ще си дойде. Сигурен съм.
Красивите й зелени очи се извърнаха към него.
— Обещаваш ли?
Отвърна й просто с усмивка.