Преди това обаче, понеже знаеше какво се кани да стори, Ричард беше увил малки парчета плат на тампони и ги беше натъпкал в ушите на Калан и в своите, за да ги предпази да не чуят застрашителния вик, роден в света на мъртвите — да ги предпази да не чуят зова на самата смърт.
Поне си мислеше, че ги е предпазил от вопъла.
Обърна се към Сами.
— Искам да приложиш дарбата си върху мен така, както го направи, когато се опита да излекуваш Калан. Трябва да разбера дали ще усетиш у мен същото, което почувства у нея.
Сами се присви назад и поклати глава.
— Чуй ме! — Крясъкът му я накара да застине насред крачката. — Животът на много хора виси на косъм. Не те моля да прекрачиш този зелен воал и да преминеш отвъд онова, което си възприела за смърт, но искам да разбера дали у мен се крие същото нещо, което си почувствала у Калан.
Щом тя отново понечи да заотстъпва, той сграбчи тънката й китка.
— Сами, чуй ме. Ти успя да се отделиш от Калан, нали така?
Очите на момичето плахо се извърнаха към Калан.
— Да.
— Значи то няма силата да те притегли. Каквото и да си усетила у нея, то не би могло да го стори. Властта е в твоите ръце. Макар да се спусна дълбоко в нея, ти сама се отдръпна, нали така?
Тя не отговори.
— Нали така? — повтори той.
Съзнаваше, че я плаши, но нямаше друг начин.
— Предполагам, че сте прав — промълви накрая.
— Тогава властта е в твои ръце, а не в онова, което си видяла у нея. Злото може да се опита да те притегли към себе си, но ти притежаваш свободна воля и си способна да устоиш на тъмния повик. Ти избираш дали да позволиш на злото да те завлече.
Щом освободи китката й, Сами отпусна ръката си надолу.
— Предполагам, че имате право.
— Сигурен съм — каза Ричард. — Знам, че съм прав, защото ти се завърна по своя воля. Знам го също и защото други хора лекуваха мен и Калан, когато ни нападнаха. Тези двама души притежават невероятно богат опит и знаят много повече за изцелението, отколкото ние с теб някога ще научим. Те вероятно са почувствали онова, което се таи в нея, и надали биха се опитали да я лекуват, ако ставаше дума за смъртоносен капан.
— Но откъде можете да сте сигурен, че са я лекували?
— Изцерили са раната на корема й.
Сами се замисли за миг.
— Прав сте — призна накрая. — Аз долових това изцеление. Усетих, че е извършено наскоро, че не толкова отдавна някой преди мен е бил вътре в нея, за да я лекува.
— И този някой се е върнал оттам. Ти също успя да се оттеглиш. Това означава, че упражняваш контрол. Не си безпомощна пред повика на смъртта.
Сами изглеждаше значително по-спокойна, макар тревогата й да не беше преминала.
— Звучи логично.
Ричард пристъпи към нея.
— Искам да ме провериш. Трябва да разбера дали същата болест се спотайва и в мен.
За миг тя се вгледа преценяващо в очите му с поглед, много по-зрял от годините й.
— Подозирате, че у вас се крие същото нещо като у нея, и смятате, че може би то пречи на дарбата ви да проработи — каза.
Това не беше въпрос.
Ричард повдигна учудено вежда, след което седна на пода и кръстоса крака.
— Хайде. Направи го сега. Трябва да разбера.
Сами въздъхна обезсърчено, но накрая се предаде и седна пред него. Проследи погледа на Ричард, втренчен в котката, която тъкмо беше влязла и се шляеше из стаята, надничайки в тъмните кътчета зад подредените край отсрещната стена възглавници, както обичат да правят котките.
— Мисля, че тя също е усетила онова, което видях у Майката Изповедник — каза Сами.
— Котката ли?
Тя кимна и кръстоса крака също като него.
— Майка ми казва, че котките са чувствителни към духовете, към неща от света на мъртвите.
Ричард се вгледа безмълвно в момичето за миг, след което протегна ръце напред.
— Хвани ръцете ми. Опитай се да излекуваш някоя от раните ми. Направи същото, което стори с Калан.
Сами отстъпи с въздишка и най-сетне го хвана за ръце. На Ричард му беше трудно да задържи лявата си ръка вдигната, затова подпря лакти на коленете си. Раната от ухапване пак беше започнала да кърви.
Ръцете й, стиснали неговите, изглеждаха съвсем мънички. Хрумна му, че тъкмо в този момент, въпреки крехката й възраст и неопитността, тя притежаваше по-голяма сила от него. Тази мисъл не беше успокояваща.
Момичето затвори очи и успокои дишането си. Ричард стори същото с надеждата да й помогне да си свърши работата. Естер стоеше встрани и чупеше пръсти, докато ги наблюдаваше.