Ричард се опита да не мисли за онова, което върши Сами, за онова, което може да открие. Вместо това се замисли за Зед, Ничи, Кара и съпруга на Кара, Бен, генералът, който предвождаше войската, дошла да открие него и Калан. Той трябваше да разбере какво се е случило с тях. Те никога не биха оставили по своя воля него и Калан, за да ги обрекат на смърт.
Спомни си костите и останките от униформите. Спомни си какво бяха казали двамата мъже — че хората с Ричард и Калан са били нападнати от народ, наречен шун-тук. Спомни си, че беше видял множеството трупове на нападателите им. Спомни си примитивния вид на един от мъртвите, чиито опръскани с кръв зъби бяха изпилени и заострени, за да се впиват по-лесно в плътта.
След като Бръшлянената дева вече беше мъртва, той си мислеше, че битката е приключила. Оказваше се, че тя тепърва започва. Случваше се още нещо. Нещо по-голямо, което не разбираше.
Трябваше да намери отговорите и знаеше, че времето не работи в ничия полза. Ако хората, на които държеше толкова много, бяха в ръцете на тези шун-тук, значи с всеки изминал ден оцеляването им ставаше все по-малко вероятно. Колкото по-дълго стоеше Калан без помощта на дарбата, толкова повече, опасяваше се той, щеше да се влошава състоянието й. Самият той също не пращеше от здраве.
А и хората тук, жителите на Стройза, се намираха в опасност, вероятно много по-голяма, отколкото осъзнаваха. Бяха свикнали със суровите условия и опасностите на Печалните територии, но тези диваци, които ядяха човешка плът, изглежда, бяха новост и за тях.
Изведнъж Сами ахна и рязко отдръпна ръцете си така, сякаш неговите бяха избухнали в пламъци.
Ричард се наведе напред.
— Какво видя?
Очите на Сами бяха ококорени от ужас и налети със сълзи. Дишането й беше насечено и учестено.
— Почувствах болката ви — прошепна тя. — Добри духове, как издържате?
— Нямам избор. Животът на онези, които обичам, и на хората, които съм се заклел да защитавам, виси на косъм. В този момент това е най-важното за мен. А сега ми кажи какво друго почувства?
Сами избърса сълзите от очите си.
— Почувствах същото, Господарю Рал. У вас има същото, което се таи и у Майката Изповедник — смърт, забулена от зелена завеса. И у двама ви се крие смъртта.
Не можеше да се каже, че Ричард се изненада. В действителност тъкмо това очакваше. И двамата с Калан бяха изложени на влиянието на писъка на Бръшлянената дева; вопъл, изригнал от самия Отвъден свят.
Той вдигна поглед към мъртвешки бледото лице на Естер.
— Доведи ми Хенрик.
— Искате момчето да дойде? — Тя изглеждаше объркана. — Сега ли? Господарю Рал, трябва да се погрижим за раните ви. Ръката ви отново кърви и трябва…
— Сега — нареди Ричард.
Единадесета глава
РИЧАРД ЧУ КАК НЯКОЙ тътри крака отвън в преддверието и извърна поглед от отпуснатото безжизнено тяло на Калан. Естер отмести овчата кожа встрани, за да може Хенрик да се провре под нея. Когато видя Ричард, момчето се усмихна, но зад усмивката ясно прозираше безпокойството му.
Ричард му се усмихна в отговор, като се постара все пак да даде израз на собственото си чувство на тревога.
— Благодаря ти, че дойде, Хенрик. Ела да седнеш до мен.
Хенрик предпазливо седна на пода, близо до Ричард и Сами.
Погледът му, в който се отразяваха звезди от пламъчетата на свещите, се задържа дълго върху Калан. Ако тя не беше дошла в бърлогата на Джит да го освободи, той щеше да е мъртъв.
— Господарю Рал, Майката Изповедник ще се оправи ли?
Ричард поклати глава.
— Все още не знам. Не сме съвсем наясно какво точно й има. Надявам се, че ти ще успееш да запълниш някои празнини и да ми кажеш нещо, което да ни помогне да разберем как да я излекуваме.
— Не знам много за болести и тям подобни, но не мисля, че сте способни да я излекувате.
Думите му свариха Ричард неподготвен.
— Защо казваш това?
— Заради онова, което дочух да обсъждат Зед и Ничи. Казаха, че могат да се надяват единствено да съумеят да помогнат и на двама ви временно, докато успеят да ви върнат обратно в Народния дворец.
Озадачена, Сами побърза да се приближи леко.
— В Народния дворец ли? Наистина ли? Дворец? А чу ли защо?
Хенрик кимна.
Щом видя, че са заети с разговор, Естер се възползва от възможността да придърпа към себе си кофата с вода и превръзките, за да може да се залови за своята си работа и да се погрижи за раните на Калан.
Ричард вдигна ръка, преди Хенрик да успее да отговори на Сами, и го накара да замълчи.