— Искам да започнеш от самото начало. Разкажи ми всичко, което се случи. Важно е да узнаем всички подробности. Не пропускай нищичко. Понякога дори дребните детайли носят смисъл, който на теб може да ти се струва маловажен, но аз ще го разбера.
Нямаше как Ричард да не си припомни всички онези случаи, в които Зед му беше казвал същото. Той винаги искаше да знае всяка незначителна подробност. Ричард се почувства неловко, като осъзна, че повтаря думите, които беше намирал за толкова досадни всеки път, когато Зед беше настоявал на своето.
Хенрик отметна рошавия перчем от очите си.
— Ами, Майката Изповедник дойде и ме освободи, като сряза клоните на стените от бодливи лиани, с които Бръшлянената дева сплетница ме беше хванала в плен, но тогава Джит се появи и я залови тъкмо в момента, в който успях да избягам… но това вече го знаете, защото се натъкнах на вас, докато тичах да се спася от бърлогата на Джит.
Вие ми казахте, че приятелите ви са тръгнали от Народния дворец, за да ви се притекат на помощ, и ми наредихте да отида да им кажа къде се намирате двамата с Майката Изповедник. И така, аз продължих да бягам и не след дълго срещнах Зед, Ничи и Кара, придружени от цял ескадрон конници. Те бяха доста нетърпеливи да ви открият. Казах им къде сте, както и че Джит е пленила Майката Изповедник. Казах им, че вие се каните да влезете вътре да я спасите.
Тръгнах с тях, за да им посоча пътя. Когато най-сетне стигнахме леговището на Бръшлянената дева, открихме вас и Майката Изповедник вътре. Навсякъде имаше кръв. Гледката беше ужасяваща.
И двамата бяхте в безсъзнание и кървяхте силно. След като Кара и войниците ви освободиха от бодливия плет, в който ви беше хванала Девата сплетница, Зед изпепели това противно място до основи. Беше странно да видиш как такъв огън бушува насред подгизналото мочурище. Пламъците бяха огромни. Огнените им езици се издигнаха чак до облаците. От бърлогата на Джит не остана и треска.
— Радвам се да го чуя — промълви Ричард едва ли не на себе си. — А какво стана после?
Хенрик леко изкриви устни, докато се мъчеше да си спомни.
— Войниците положиха и двама ви отзад в каруцата. Кара беше толкова ядосана, че вие с Майката Изповедник сте ранени, че изглеждаше така, сякаш самата тя ще започне да бълва огън.
Ричард не успя да сдържи усмивката си.
— Представям си.
Усмивката му обаче се стопи, когато се замисли за опасността, на която тя и останалите се бяха изложили. Трябваше да ги открие, и то скоро.
— Продължавай.
— Предвождани от конниците, ние се отправихме обратно към Народния дворец — каза Хенрик. — Зед и Ничи се заеха да се погрижат за вас. Отначало Зед беше наистина разстроен, задето и двамата бяхте толкова тежко ранени.
Докато вървяха редом с каруцата, той намери малко парче плат, натъпкано в ухото ви. Ничи откри такива и в ушите на Калан. Каза: „Нищо чудно, че са още живи“.
Зед не разбра какво има предвид тя. Ничи му обясни, че се говорело, че ако се случело така, щото Бръшлянената дева сплетница да отвори устата си докрай и да нададе свободно вик, писъкът й щял да бъде гласът на самия Пазител на Отвъдния свят. Ничи каза, че звукът от подобен писък има силата да завлече самата Дева сплетница и всеки друг, който го чуе, в света на мъртвите. Каза, че отприщеният вик на Бръшлянената дева носи смърт дори на самата нея, затова, когато са още малки, преди да успеят да развият гласа, способен да призове смъртта в света на живите, майките зашиват устните им с кожени ремъци, напоени с окултна магия, която държи смъртта на разстояние.
Ничи каза, че подозира, че и двамата сте живи благодарение на натъпканите в ушите тампони, които са ви предпазили от пълната сила на този писък.
Зед поиска да разбере откъде тя знае толкова много за тези неща. Ничи му отговори, че е наясно, защото някога е била Сестра на мрака и е служила на Пазителя на Отвъдния свят. Каза, че Бръшлянените деви са низки същества, които си служат с окултно магьосничество, пряко свързано със света на мъртвите.
Каза още, че тези сили представляват изопачена форма на Милостта и като такива не могат да бъдат повлияни от нормалните способности на дарбата. Каза, че именно това прави една Бръшлянена дева толкова опасна, че дори Господарят Рал и Майката Изповедник да нямат силата да й се противопоставят.
Тогава Ничи обясни как вие с Калан сте били повлияни не просто от окултната магия на Бръшлянената дева и злините, които ви е сторила, ами, което е по-важно, и двамата сте били изложени на вика й. Каза, че чрез него и двамата сте били докоснати от самата смърт и така сте се заразили с нея.