Сами погледна Ричард така, сякаш му казваше: „Нали ви казах“.
Ричард махна с ръка на Хенрик да продължи.
— Ами, Зед не повярва изцяло на всичко, което Ничи му разказа за мощта на подобен писък, роден от Отвъдния свят, който е заразил и двамата ви със смърт.
— Да ви звучи познато? — измърмори Сами под нос.
Ричард й хвърли кос поглед, но не каза нищо.
Хенрик се беше вглъбил в историята и дори не я чу.
— И така, Ничи опря двата си пръста до главата на Калан. После каза на Зед: „Ето, ела да се увериш сам“. Той се приведе напред и положи два пръста на главата й, редом до тези на Ничи. Тя го попита дали го е усетил.
Зед отговори, че е почувствал някаква плашеща, мъртвешка тъмнина. Ничи му каза, че онова, което е усетил, е докосването на смъртта от Бръшлянената дева, което и двамата носите в себе си.
— Точно както ви казах — отбеляза Сами.
Ричард кимна.
— Беше права.
Тя се усмихна тържествуващо, след което Хенрик продължи разказа си.
— Зед наистина се беше изплашил от онова, което беше почувствал в Калан. Кара също се стресна. Тя попита дали и двамата ще умрете, след като във вас се таи смъртта. Ничи отвърна, че ако зависи от нея, това няма да се случи.
После обясни, че и двамата сте все още живи единствено защото тампоните от плат, които сте натъпкали в ушите си, са приглушили отприщения звук на повика на смъртта, но въпреки това той ви е докоснал.
— А казаха ли как можем да ги излекуваме? — попита Сами, внезапно развълнувана от възможността да намерят отговор на загадката.
— Ничи каза, че навярно може да го стори, но че трябва да бъде извършено в нещо, наречено специално защитено поле.
Ричард се почувства така, сякаш земята се беше продънила под нозете му. Вече не ставаше въпрос за обикновено изцеление от човек с дарбата. Не ставаше дума за обикновено нараняване. Беше нужно нещо повече от просто лечение, за да се справят със заплахата вътре в тях.
— Специално защитено поле ли? — Сами сбърчи носле. — Какво е това защитено поле?
Хенрик сви рамене от неудобство, тъй като не разполагаше с отговора на този въпрос.
— Това е място, което предпазва от всякакви външни заклинания, докато предизвикваш или работиш с опасни проявления на магията — обясни Ричард. — Най-важното обаче е, че то обуздава и онези неща, които пускаш на свобода — било то преднамерено, или по погрешка. Неща, които не би искал да се измъкнат навън.
Като че ли описанието стъписа Сами.
— А къде можем да намерим такова специално поле? Можем ли да го създадем?
— Те са били създадени в древността — каза Ричард. — Доколкото знам, от могъщи магьосници. Известни са ми само няколко такива и те са на хиляди години.
— Има едно такова в Народния дворец — обади се Хенрик.
— Точно така — кимна Ричард. — Градината на живота представлява защитено поле.
Хенрик присви очи от усилието да си припомни всичко правилно.
— Ничи каза на Зед, че й трябва защитено поле, за да предпази вас и Майката Изповедник, докато тя върши необходимото. Обясни, че трябва да премахне докосването на смъртта, което се спотайва във вас.
Каза, че тъй като вследствие на тази зараза Милостта е била нарушена и изопачена във вас двамата, ако се опитат да я премахнат извън такова защитено поле, повикът на смъртта ще привлече Пазителя на мъртвите към вас и двамата ще загинете. Каза обаче, че те могат да излекуват останалите ви рани и че трябва да го сторят незабавно, за да ви опазят живи, докато успеят да стигнат до защитеното поле.
Тези екзотични разкази удивиха Сами.
— Колко бих искала да видя Двореца! Обзалагам се, че е ослепителен. Досега не бях чувала за защитено поле. Как изглежда то?
Ричард махна с ръка над главата си.
— Конкретно това в Народния дворец представлява красива градина със стъклен покрив и…
— Стъклен покрив! — Сами направо зяпна. — Не съм и сънувала подобно невероятно място. Бих дала всичко да зърна такъв величествен дворец.
— Може би някой ден ще имаш тази възможност — каза й Ричард. Беше нетърпелив да чуе остатъка от историята на Хенрик. — Какво се случи след това?
— Зед каза, че трябва да побързат да се върнат в Двореца, щом и двамата сте така тежко ранени. Наведе се над Калан, притеснен за ужасната рана на корема й. Заради клатушкането в каруцата тя се беше отворила пак и кървеше силно. Когато той започна да я лекува, Ничи мина от другата страна на колата и започна да лекува вас, Господарю Рал.
Кара се поуспокои, като видя, че Зед и Ничи най-после започнаха да работят по вашето изцеление, и се качи на каруцата до своя съпруг, генерал Мейферт. Помогна ми да седна до нея, докато Зед и Ничи се грижеха за вас.