При цялото това викане и крещене беше трудно да чуеш каквото и да било, но аз все пак успях да доловя разговора между Зед и Ничи. Двамата неистово искаха да направят нещо, което да отблъсне приближаващата тълпа. Не разбирам много от тези неща, а и не чух всичко, което си казаха, но видях, че дават всичко от себе си да извикат магията и да насочат силата си навън, за да отблъснат вълните от хора, прииждащи към нас. Стори ми се обаче, че нищо от онова, което предприемаха, не сработваше както очакваха. Не знам какво не беше наред, но ви уверявам, че каквито и големи усилия да полагаха, ако дарбата им работеше както трябва, може би щяха да успеят да спрат врага.
От време на време обаче някои от нещата, които правеха, проработваха. Или поне до известна степен. След като с нищо друго не се получи, видях как Зед и Ничи едновременно протягат ръце напред с изпънати длани, все едно бутат някаква невидима стена. Щом го направиха, на промеждутъци купчини хора бяха запращани назад и се прекатурваха на земята, като така поваляха и други зад себе си. Силата ги помиташе, както порив на вятъра издухва листа. Макар това да помагаше, успяваха да отвеят само малък брой хора наведнъж. Костваше им големи усилия да постигнат даже толкова, но то съвсем не беше достатъчно, за да се справят с нескончаемите маси, които настъпваха към нас през откритата местност.
Зед погледна към Кара и й съобщи онова, което дори аз можех да разбера, а именно, че нещо не е наред с техните способности и те няма да помогнат колкото трябва. Генералът каза, че преди всичко тяхната задача е да предпазят вас и Майката Изповедник, Господарю Рал. След това каза на Зед, че ако всички те се съберат около каруцата, за да ви закрилят, хората, които ни нападат, ще се досетят, че защитават нещо от голямо значение.
Ничи попита какво предлага той. Генералът обясни, че трябва да изоставят каруцата.
Помислих, че Кара ще му прекърши врата заради тези думи. Разкрещя му се, че докато тя е жива и може да се бие, не би ви оставила за нищо на света. Той й кресна да мълчи, като й обясни, че ако изоставят колата, все едно тя няма никакво значение за тях, и вместо това се престорят, че се опитват да избягат, врагът ще ги последва и също ще остави каруцата с представата, че е маловажна. Каза, че изглежда, те се канели да ни нападнат и да ни избият. Допълни, че нямало да оставят стотици от тях да умрат само за да откраднат някаква си привидно празна каруца.
Ничи заяви, че той има право. Зед каза, че му е неприятно да го признае, но е съгласен. Каза също, че е по-добре да побързат и да вземат решение, иначе щеше да стане твърде късно, за да може планът им да сполучи.
Кара беше сключила челюсти така здраво, че не можеше да говори. Лицето й беше с цвета на червената й кожена униформа. Най-накрая тя изръмжа и скочи от капрата вътре в каруцата. Бързо разгъна едно старо покривало от зебло, което беше сбутано в ъгъла, и с помощта на Ничи го опъна по протежението на колата и покри двама ви, така че да изглежда, сякаш това е една почти празна товарна кола.
Ричард най-после разбра отговора на загадката защо той и Калан бяха оставени съвсем сами в задната част на каруцата в безсъзнание под покривалото от зебло.
— Не знам дали на мен би ми хрумнало да направя това — призна той. — Бен неслучайно е генерал. А после какво стана?
— Кара ме свали от капрата и ме накара да седна отзад до нея. Докато съпругът й и Зед и Ничи скачаха на земята, тя се приведе по-близо и насочи Агиела си към лицето ми. Каза ми да слушам, и то внимателно. После хвърли бърз поглед към едно определено място в гората на отсрещния край, където не се виждаше никой.
След това пак се наведе към мен и попита дали виждам пътеката, която води навътре в гората. Аз не я виждах, но се страхувах да си го призная. Тя ми каза, че иска да избягам към тази пътека и да се измъкна.
— Да избягаш ли? — попита Сами. — Ако някъде не е имало хора, защо не сте тръгнали всички натам, за да се опитате да се спасите?
— И аз я попитах същото. Умолявах я да дойде с мен. Тя ми каза, че ако трябва да пренесат Господаря Рал и Майката Изповедник, ще се забавят, но дори и да не се налагаше да ги носят, пак не биха могли да избягат в гората достатъчно бързо. Обясни ми, че ако толкова много хора тръгнат да бягат, онези ще ги забележат и ще ги подгонят. Каза, че ще ги заловят на място и тогава врагът ще хване Господаря Рал и Майката Изповедник.
Преди всичко, каза тя, вашето спасение, Господарю Рал, и това на Майката Изповедник е важно за Д‘Хара и за бъдещето на всички.
Обясни ми, че Бенджамин е прав и че това е единственият шанс да ви спасят, но трябва да се действа бързо. Каза, че те ще побягнат в друга посока, за да заблудят нападателите, че се опитват да се измъкнат, та да тръгнат след тях, с надеждата дори да не осъзнаят, че вие двамата сте скрити в изоставената каруца.