Ужасявах се, че всеки момент някой от тях ще ме забележи и ще се пресегне да ме измъкне от скривалището ми. Знаех, че ако го сторят, ще ме разкъсат на парчета със зъби така, както го бяха направили с мъжа, когото видях да смъкват от коня и да убиват.
Останах там скрит дълго време, бях твърде уплашен, за да мога да помръдна. Чувах онова отвратително кряскане, което надаваха, докато търчаха през дърветата, като диви животни, надушили кръв.
Хенрик вдигна поглед към Ричард.
— Генералът и останалите постъпиха правилно, като не се опитаха да ви измъкнат с Майката Изповедник през тази гора. Ако го бяха сторили, сега щяхте да сте мъртви.
Ричард разбра, че дължи своя живот и този на Калан на своите приятели. Струваше му се несправедливо, че те бяха заплатили цената за техния живот. Отчаяно искаше да намери начин да им помогне… ако все още бяха живи.
— Най-накрая — продължи Хенрик, — както ми се стори след цяла вечност, спрях да чувам тичащи наоколо хора. Чувах само воя и виковете, които надаваха, докато връхлитаха Кара и останалите. Този звук все повече се отдалечаваше.
След като в гората от известно време всичко беше утихнало, най-после се осмелих да изпълзя и да се огледам внимателно. Беше мъртвешки спокойно и не видях никого. Затичах се.
— Значи, тогава, докато си тичал по тази пътека, си се натъкнал на това място? — попита Ричард.
Хенрик кимна.
— Открих хора, които се грижеха за животните си. Умолявах ги да дойдат да ви помогнат. И за щастие, те го направиха.
Четиринадесета глава
— СЛЕД КАТО КАРА ми заповяда да бягам, аз така и не видях какво се случи с всички тях.
Главата на Хенрик клюмна, докато той безмълвно плачеше от мъка по онези, които беше изоставил на участта им.
Сами утешително обгърна раменете на момчето с ръка. В нейните очи също проблясваха сълзи. Баща й беше убит по същия начин, описан от Хенрик, а майка й беше изчезнала, като най-вероятно същият жесток край беше постигнал и нея, затова тя искрено съчувстваше на нещастието на Хенрик.
Естер се обърна към Ричард и наруши тишината, като начена останалата част от историята:
— Когато момчето се появи, ние не можехме да разберем за какво говори. В думите му нямаше никакъв смисъл. Беше като обезумял в желанието си да намери помощ — това поне беше ясно, — но ни беше трудно да го накараме да се успокои и да говори по-бавно, за да успеем да разберем от каква точно помощ се нуждае. Той не спираше да сочи и да ни моли да побързаме.
Започнахме да схващаме, че е бил с хора, които са били нападнати, и че има двама ранени, които се нуждаят от помощ, затова си дадохме сметка, че не можем да го чакаме да ни разкаже цялата история. Нощем Печалните територии са опасно място, а беше ясно, че вашата група по някакъв начин е станала жертва на нещо ужасно. Знаехме, че трябва да тръгнем веднага, за да ви намерим и да ви избавим от опасността. Решихме, че подробностите могат да почакат.
Макар да не ни се искаше да излизаме в откритата пустош посред нощ, бояхме се от онова, което може да се случи, ако не помогнем. Печалните територии са рядко населени. Без съмнение дебнат заплахи, а нощем могат да се окажат изключително опасни, но никога не бяхме чували за нападение от толкова много хора, както го описа Хенрик.
Помислихме си, че може би си въобразява, понеже беше много уплашен. А и не само че ни беше трудно да повярваме в онова, което ни се струваше, че ни казва, но и на него самия му беше трудно да ни разкаже всичко, защото отчаяно искаше да ни накара да побързаме да ви помогнем. Въпреки това заради паниката му нито за миг не се усъмнихме, че някой ви е нападнал и положението е сериозно.
Хенрик не знаеше къде точно се намирате. Най-накрая успяхме да разберем, че сте дошли откъм Кхарга, от леговището на Бръшлянената дева. Това ни беше достатъчно, за да се ориентираме. Има само един, рядко използван път, който води към онова мочурливо място, затова придобихме доста добра представа къде да ви търсим. И така, оставихме момчето тук, където щеше да бъде в безопасност, а ние излязохме да ви търсим.
— Добре си се справил, Хенрик — похвали го Ричард. — Ти ни спаси живота.
Момчето успя да се усмихне леко.
— Просто връщах услугата, Господарю Рал. Вие и Майката Изповедник спасихте моя живот. — Махна с ръка към Калан. — Бръшлянената дева ме беше заловила. Джит щеше да източи кръвта ми, както беше сторила с другите клетници, които беше хванала също като мен и на които никой не се беше притекъл на помощ навреме. Те загинаха в бърлогата й. Но Майката Изповедник ме спаси.