Другата страховита фигура изрева и се втурна да препречи пътя на хората, които се мъчеха да избягат в някой от коридорите. Само че масивните мъже не можеха да спрат всички и когато се извърнаха на другата страна, няколко души успяха да се промъкнат в тъмния отвор. Други ненадейно се хвърлиха напред, свити, за да избегнат хватката на протегнатите ръце на двамата нападатели. Късметлиите успяха да се мушнат в някой проход или да се втурнат през ръба по коварната пътека, която се спускаше по склона.
Не всички имаха такава щастлива съдба обаче. Ричард видя няколко пречупени тела, проснати по начин, който подсказваше, че са били убити и захвърлени настрана. Подът на пещерата лъщеше не само от дъжда, но и от локви кръв.
Дори докато Ричард тичаше през помещението към тъмните фигури, една от тях замахна и с рязко движение сграбчи жена, която се беше притиснала към стената. С единствен мощен удар ръката му, с нокти като на граблива птица, разпори корема й и по цялата стена плисна кръв. Вцепенена от паника, жената като че не можеше да повярва какво се е случило току-що. Ричард знаеше, че тя все още не е изпитала болката с цялата й сила. Зашеметена и с ококорени очи, тя надаваше само малки, накъсани викове, когато започна да осъзнава измеренията на станалото.
Тя беше парализирана от шока, ала в същия момент огромният мъж, който я беше ранил, се наведе напред и я сграбчи за китката. Със страховита скорост другият се спусна към тях, докопа глезена на хванатата в капан жена и вдигна краката й във въздуха. При сблъсъка тя се удари силно в пода и изстена.
Докато Ричард препускаше през кухината към двамата нападатели, няколко котки изскочиха от мрака и се нахвърлиха върху мъжа, който беше стиснал крака на жената. Той отблъсна едната от рамото си. Друга се беше вкопчила в лицето му. Мъжът обаче продължаваше да държи глезена на жертвата си, очевидно необезпокояван от ноктите на животното. Накрая го перна, за да го махне от лицето си, сякаш не беше нищо повече от досадна муха.
В същото време другият мъж изви ръката на жената така, че я откъсна от рамото. С единствената си останала ръка тя продължи да се бори немощно, мъчеше се да се вкопчи в земята и да се спаси от съдбата, която вече й беше отредена. Първият все още стискаше здраво глезена й и не й позволяваше да се отскубне. Писъците й загубиха сила веднъж щом съдбата се смили над нея и тя изгуби съзнание.
Ричард ги връхлетя с гневен вик, а мечът му проблесна в сумрачната нощ, когато с мълниеносна бързина се спусна и отсече ръката на едрия мъж, стиснал откъснатата ръка на жената. Костта му се строши с хрущене. Двете откъснати ръце, тази на жената и другата, която я държеше в смъртоносна хватка, тупнаха на земята.
Без да обръща внимание на Ричард, онзи, който стискаше глезена на жената, се обърна към входа на пещерата, залюля тялото й и я метна във въздуха. Тя политна навън в дъждовната нощ, пръскайки кръв и вътрешности зад себе си, тихо прехвърли ръба на скалата и се устреми към зъберите долу.
Ричард видя, че между лопатките на мъжа стърчи върхът на острието на меч. След като хвърли тялото през отвора, онзи се обърна към него, готов за нападение. Изглеждаше невъзможно, но човекът сякаш не беше засегнат от счупеното острие, пронизало го през гърдите.
В този момент, на светлината от огнището до стената, Ричард за пръв път успя добре да огледа убиеца.
В гърдите му до месинговите им предпазващи пластини бяха забити три ножа. Виждаха се единствено дръжките. Ричард видя също и счупения край на острието на меча, който стърчеше от средата на гърдите му. Върхът на същото това острие се подаваше от гърба на мъжа.
Ричард разпозна дръжките на ножовете. И трите бяха от вида, който носеха войниците от Първа гвардейска рота.
Отмести поглед от остриетата, които би трябвало да са убили големия мъж, и го вдигна към лицето му.
В този момент прозря същинския ужас на случващото се и причината за непоносимото зловоние на смърт.
Шестнадесета глава
РИЧАРД СЕ БЕШЕ ОЗОВАЛ лице в лице с труп.
Но не счупеният меч или забитите в гърдите му ножове бяха причинили смъртта му.
Беше повече от очевидно, че мъжът е бил мъртъв дълго преди изобщо да е бил пронизан.
Човекът пред него изглеждаше като прясно изровен от гроба труп. Отблъскващата воня на смърт беше толкова характерна, колкото и убийствено нетърпима. Дори самата смрад стигаше да накара Ричард да отстъпи крачка назад.
Дрехите му бяха толкова мръсни и парцаливи, че нямаше как да се узнае какво са представлявали някога. На някои места черните дрипи бяха петносани и потъмнели от просмукали се в тях в процеса на разложение телесни течности. Когато накрая бяха засъхнали, материята беше залепнала за гниещата плът и едва ли не се беше превърнала в едно цяло с тялото.