При предположението на Ричард, че нашествениците може да са били прикрити от магия, лицата на мъжете се поразведриха.
Мъжът с ножа го насочи към входа на пещерата и каза:
— Ще се погрижа от сега нататък винаги да има хора на стража, Господарю Рал. Това няма да се повтори. — Вглъбеният му поглед пробяга над касапницата. — Обещавам ви, че поне няма да ни хванат втори път неподготвени.
Ричард кимна и отново се обърна към загиналите и ранените, за да се увери, че онези, на които може да се помогне, получаваха помощ.
Наблизо забеляза ръката на един от мъртвите нападатели. Пръстите се движеха, свиваха се и се отваряха, сякаш още се мъчеха да сграбчат някого, още се опитваха да нападат.
Ричард вдигна живата, съсухрена ръка и я метна в огнището. Щом огънят я подхвана, нагоре лумнаха пламъци.
Докато се оглеждаше, му хрумна, че при толкова ранени Сами трябва да им помогне, преди да се погрижи за него и Калан. Мнозина бяха загинали. И макар някои да не бяха толкова лошо ранени, имаше други, чисто състояние беше много тежко. Те се нуждаеха от помощта на човек с дарбата, а Сами беше единствената такава наоколо.
Надяваше се момичето да е готово за това изпитание. Беше наясно, че работата би затруднила дори и опитна магьосница.
Тъкмо се канеше да прибере меча в ножницата, когато откъм дълбините на проходите дочу викове.
Когато чу рева, осъзна, че двамата нашественици, дошли да нападнат село Стройза, не са единствените.
Седемнадесета глава
РИЧАРД ЗА МИГ ЗАМРЪЗНА на място, за да разбере откъде идват звуците. След като мислено определи източника и приблизителното разстояние, той се завтече по един от коридорите по посока на писъците. Най-малко десетина мъже го следваха по петите.
Този път всички те бяха въоръжени не с камъни, а с ножовете си. Този път имаха по-добра представа срещу какво се изправят и какво трябва да сторят. Нищо друго освен накълцване на парчета нямаше да възпре нападателя.
Ричард знаеше, че се движи в правилната посока, защото писъците ставаха все по-оглушителни. Въпреки това, докато тичаше по коридорите, от време на време му се налагаше да спира за малко на разклоненията, за да се ослуша. Звукът измамнически отекваше из проходите и му беше трудно веднага да определи по кой от тях трябва да поеме. Тичаше възможно най-бързо из тясната, подобна на пчелна пита мрежа от стаи и тунели, със съзнанието, че всяко забавяне означава, че още хора ще бъдат ранени или ще умрат. Ядосваше се, че трябва да спира на разклоненията и да се ослушва за източника на виковете за помощ, за да е сигурен, че се движи в правилната посока.
Като наближи писъците, осъзна, че идват от мястото, където беше оставил Калан.
Тази мисъл щеше да го пришпори да се затича още по-бързо, ако вече не препускаше с всички сили и с дивашка невъздържаност през помещенията и не прелиташе през разклоненията, без да забави крачка.
На излизане от един сумрачен ъгъл той налетя право на някакъв едър мъж. Той беше корав като дъб и едва се помръдна, когато Ричард се блъсна в него. Не го беше видял, защото човекът беше тъмен и съсухрен като първия от двамата мъртъвци, с които се бе сражавал. Смърдеше на смърт също като тях. Ходещият труп беше толкова потъмнял от разложението, че напълно се сливаше със сенките.
Ричард залитна назад, но в същия момент видя, че е прекъснал нашественика в мига, в който души някаква жена. Щом фенерите на мъжете, идващи подире му, осветиха нападателя и неговата жертва, Ричард видя, че лицето на жената е посиняло и изцъклените й очи са неподвижни и приковани в една точка. Тя никога повече нямаше да закрещи.
И двете ръце на нападателя бяха обвили шията на жената. Беше я вдигнал във въздуха и прекършваше врата й. Той извърна глава, при което се чу звук от изпукване и чупене на кости и изсъхнала кожа. Мъжът се взря в Ричард със светещите си червени очи и изрева застрашително.
Ричард замахна с меча си и мощният удар отсече и двете му ръце от лактите. Жената се строполи на земята като чувал със зърно и се свлече в безжизнена купчина. Мъжът отново изрева и се спусна към Ричард с протегнати напред чукани, широко отворена уста, готов за атака с оголени зъби, тъй като беше останал без ръце.
Един светкавичен замах разполови главата на мъжа точно през средата на зейналата му уста. Черепът му се пръсна на парчета. Както плътта, така и сухожилията се раздробиха от силата на удара. С още два замаха мечът насече мъжа на парчета. Ричард видя как пръстите на отрязаните ръце на пода продължават да се мъчат да сграбчат нещо и да нападнат някого, но не успяват нито да открият, нито да достигнат своята жертва.