— Благодаря ти за всичко, което си сторила за нея. — Надяваше се то да е достатъчно, за да я опази жива, докато той намери Зед и Ничи, след което да ги върне в Двореца.
— Не забравяйте, че не съм веща в тези неща, Господарю Рал, но си мисля, че при положение, че излекувах раните й по най-добрия начин, на който към способна, и тя няма да губи повече кръв, може би й трябва просто още малко почивка, за да завърши процесът на изцеление и тя да се събуди. Вие спахте дълго време. Надявам се тя също да се пробуди, щом си отпочине. Беше ранена по-тежко от вас, така че може би се нуждае от повече сън, преди да отвори очи.
На Ричард му се искаше да вярва, че е права, но не знаеше дали просто не се самозалъгва.
— Ами останалите? Какво стана с всички ранени хора? Първо тях ли излекува?
Отговорът на Сами се забави дълго.
— Някои от тях.
Ричард вдигна поглед.
— Защо не си изцерила всички, или поне всички онези, които е можело да бъдат излекувани?
— Защото, ако не бях прекъснала, за да мога да помогна на вас, щяхте да сте мъртви. Майката Изповедник е в по-тежко състояние, понеже ужасната сянка на смъртта е много по-тъмна у нея, но вие бяхте в непосредствена опасност заради всичките рани и загубата на кръв. Имаше риск да загинете заради неща, на които можех да повлияя. Трябваше да направя избор.
Сърцето на Ричард се сви.
— Искаш да кажеш, че ти се е наложило да оставиш хора от твоя народ да умрат, за да спасиш мен?
Сами преглътна и отрони:
— Да.
Челото на Ричард се изопна от вълнение.
— Става дума за твоя народ, Сами. Защо си ги изоставила, за да се погрижиш за нас? За двама непознати?
Момичето седна на стола до него. Отпусна тежест на опрените до дребничките си бедра ръце и се залюля напред-назад, докато се чудеше как да отговори на въпроса му.
— Нямаше друг освен мен — промълви тихо накрая. — Занимавах се с онези, които можех да спася, работих възможно най-бързо, направих всичко по силите си. Някои хора щяха да умрат независимо от всичко. Знаех, че ако прекарам цялата нощ в опити да спася тях, накрая пак ще са мъртви, но заедно с другите, на които съм можела да помогна.
Много хора се нуждаеха от лечение. Нямаше да има време да се погрижа за всички, дори да не бях се заела с вас. Никога не бих успяла да спася всички.
Сега е втората нощ след нападението. Вие проспахте предишната вечер, целия вчерашен ден и почти цялата следваща нощ. Скоро ще се съмне. След като отстранихте заплахата и битката приключи, изгубихте съзнание.
Наредих да ви пренесат тук, а аз останах там и излекувах немалко хора. Ала още много се нуждаеха от помощ. Някои починаха, докато чакаха, докато се грижех за други, които според мен имаха по-голям шанс да оцелеят. Раните на някои бяха далеч отвъд моите лечителски способности. Знаех, че трябва да ги изоставя. Естер и останалите ги утешиха, доколкото могат.
През цялата нощ, докато лекувах другите хора, наглеждах вас и Майката Изповедник, за да се уверя, че състоянието ви не се е влошило и че можете да ме почакате още малко. Толкова много бяха ранени. Някои от тях не толкова лошо, така че ги оставях на хора като Естер да им помогнат с каквото могат. Аз се занимавах с по-нуждаещите се, докато можех. Ала в един момент повече не можеше да се отлага.
Трябваше да избера на кого да помогна — на вас с Майката Изповедник или на някои от останалите, които все още чакаха. Разбирах, че ако избера вас, част от онези, до които нямаше да стигна, ще умрат. Но също така знаех, че ако не направя за вас каквото мога, и двамата ще изгубите живота си още същата нощ.
Трябваше да взема решение. Избрах да ви излекувам, докато още имам време.
Ричард разтърка лицето си, измъчен от мисълта, че тя е била изправена пред подобен избор и за да спаси техния живот, е трябвало да пожертва други.
— Никога досега не ми се е налагало да вземам подобно решение — призна тя. — Майка ми не ме е учила как да правя такъв избор. Не се е случвало такова нещо. Не знам… може би тя също нямаше да знае какво да стори. Нямаше кой друг да ми каже какво да направя. Знаех само, че трябва да се справя сама.
На Ричард му се беше налагало да взема подобни опустошителни решения. Те оставяха белези, които никога не зарастват напълно.
— Реших, че трябва да излекувам вас, докато имам тази възможност — промълви накрая. — Вие спасихте много хора в онази нощ. Разбирам, че в действителност вие спасихте всички нас. Повечето хора тук щяха да бъдат избити… всички ние можеше да бъдем убити… ако вие не бяхте тук. Вие сте избраникът. Вие трябва да живеете. Като помагам на вас, помагам на много повече хора тук да оживеят, отколкото само на онези, които щях да излекувам.