Тя беше казала това за него още първия път, в който го беше видяла. Ричард се намръщи.
— Какво имаш предвид с това, че аз съм избраникът?
Сами сви неловко рамене и погледът й се отнесе нанякъде.
— Вие сте моят избраник.
Знаеше, че не това бе имала предвид. Избягваше отговора, но той не я притисна. Щеше да му сподели, когато беше готова.
— Разбирам те, Саманта.
Тя се смръщи и го погледна.
— Защо ме нарекохте така?
— Защото са ти казвали Сами, когато си била дете. Направила си много труден и зрял избор. Вече се превръщаш в жена. Позовала си се на разума си и си направила избор като истинска жена, не като момиче. Смятам, че Саманта е по-подходящо име за теб, ако не възразяваш срещу фамилиарността ми.
Лицето на Саманта грейна от гордост при това неочаквано признание.
— Благодаря ви. Господарю Рал. Винаги съм искала да ме наричат Саманта… Звучи много по-зряло… Но за всички останали винаги съм била Сами. Трудно е да си още момиче и да се мъчиш да разбереш как да се превърнеш в жена. Вие сте първият човек, който ме възприема като Саманта. Благодаря ви.
Ричард й се поклони, като просто наведе глава.
— А сега, Саманта, те моля да ми кажеш истинската причина, поради която остави други да умрат, като вместо тях излекува мен и Калан.
Тя се взря в очите му, а в изражението й ясно пролича жената, в която се превръщаше.
— Защото вие сте единственият, който може да избави всички ни.
— Мисля, че е най-добре да обясниш какво означава това.
Саманта кимна.
— И аз мисля така. Времето ни изтича. Времето на всички ни изтича.
Деветнадесета глава
— КАКВО ИСКАШ ДА КАЖЕШ с това, че времето на всички ни изтича? — попита Ричард.
Тя си пое дълбоко дъх, за да събере мислите си.
— Ами, преди тук имаше и други притежатели на дарбата, но вече ги няма, така че, предполагам, колкото и неподготвена да съм за тази задача, на мен се пада да ви обясня всичко.
— Тук е имало и други притежаващи дарбата? Искаш да кажеш други освен майка ти?
Тя кимна и той продължи.
— И какво се е случило с тях?
— Имах три лели — и трите притежаваха дарбата. Две от тях бяха сестри на майка ми, а третата — на баща ми. И трите бяха магьосници, които служеха на нашия народ.
Сестрата на баща ми, Клариса, беше много по-възрастна. Никога не се е омъжвала. Макар сред притежаващите дарбата в Стройза да нямаше официален водач, сякаш тя винаги е била нашият матриарх. Беше най-възрастната, която притежаваше дарбата, и всички се съобразяваха с нейната преценка. Откакто се помня, беше така. Такъв беше естественият ред на нещата.
Преди известно време, малко повече от година и половина, тя беше открита мъртва в близката гора. Всички приеха, че навярно е починала от старост. Хората тук до един бяха разтърсени от кончината й.
— Наистина ли е починала от естествена смърт?
— Не знам. В онзи момент всички смятахме така… Нямахме причина да допускаме нещо друго. Ала сега не съм толкова сигурна.
След смъртта й хората се обърнаха към майка ми да заеме мястото на Клариса. — Саманта посочи с жест стаята. — Тогава се преместихме да живеем тук. Това са покоите на най-видния сред притежателите на дарбата в нашето село. Древна традиция, която е част от обичаите ни.
Скоро след смъртта на Клариса родителите ми и аз вече се бяхме нанесли тук, когато започнахме да чуваме слухове за хора, които са се сблъсквали с непозната жена със зашити една за друга устни. Чак по-късно разбрахме, че името й е Джит, Бръшлянената дева сплетница, и че има причудлива бърлога в Кхарга. Не знаехме откъде се е появила, нито кога се е заселила в покрайнините. Дори не бяхме сигурни какво точно представлява.
От преминаващите търговци, които навестяват много от народите из Печалните територии, чухме какви ли не мълви за Джит. Някои смятаха, че тя е самата смърт, излязла сред нас, за да бележи края на времето. Други мислеха, че притежава удивителни, дори чудодейни способности да лекува онези, които инак не биха оцелели.
Майка ми успя да научи, че Джит прилага някаква различна от нашата магия, някакви окултни заклинания, с които никога преди не се бяхме сблъсквали.
Саманта вдигна поглед към очите му, за да се увери, че следи разказа й.
— Някакъв вид магия, който може би притежава силата да върши неща, които сме смятали за невъзможни, навярно като това да накара мъртвите да проходят отново.
— Имаш предвид като онези живи трупове, които ни нападнаха миналата нощ?