Тази пролет някой намери тленните им останки, когато след пролетните дъждове водите придойдоха и ги изхвърлиха от блатото.
Ричард беше наясно, че надали от телата им е останало много. Постара се да зададе мъчителния въпрос възможно най-деликатно.
— След толкова време, при положение че са били в тресавището и прочие, как може да сте били сигурни, че са те?
Саманта вдигна ръка в отчаян жест.
— Майка ми установи самоличността им по костите. Каза, че те носят издайническите следи на Милостта… на дарбата… и че тя е разпознала тази на сестра си.
Момичето се загледа в отпуснатите в скута си ръце.
— Каза още, че е прочела по костите им, че смъртта им е била насилствена. Били са убити.
Ричард се запита дали наистина притежател на дарбата може да разчете подобни неща в нечии кости, или е говорила скръбта, търсеща виновник. Той не знаеше достатъчно за дарбата, за да може да отговори на този въпрос.
Знаеше обаче, че Печалните територии са опасно място, а покрайнините на Кхарга дори още повече. Войници, които бяха израснали в тази загадъчна част на Д’Хара, го бяха предупредили да не идва по тези земи. Като се имаше предвид всичко, което беше разбрал, и то не само от дадените му приятелски съвети, а и от личен опит, предположението, че лелята и чичото на Саманта са били убити, съвсем не му се стори безпочвено.
— Не след дълго — продължи тя — другата ми леля, Милисънт, и съпругът й Джайлс бяха отведени от войници от абатството.
Веждите на Ричард подскочиха от изненада.
— От абатството?
— Да, това е отдалечено от тук място, намира се някъде близо до град Сааведра. Ръководи го абат Драйър. Занимават се със събирането на пророчества за Ханис Арк, който управлява провинция Фаджин от цитаделата си в Сааведра.
— Какво знаеш за това място, за абатството?
— Почти нищо всъщност, освен че събират пророчества, както ви казах. Не съм убедена, че изобщо някой знае много за него. Никой не обича да говори за абатството, нито пък за цитаделата.
Ричард познаваше абат Лудвиг Драйър, но не каза нищо. Той беше предизвикал раздори относно пророчеството в Народния дворец. В интерес на истината, беше допринесъл за отцепването на много региони от Д‘Харанската империя и те се бяха присъединили към Ханис Арк, който им обещаваше да споделя с тях пророчества и да им разкрива техните тайни.
— Имаш ли някаква представа защо им е да отвеждат леля ти и чичо ти в абатството? — попита я.
Саманта вяло потърка ръба на стола.
— Не съм съвсем сигурна. Но чичо Джайлс беше този, за когото ви казах, че твърдеше, че притежава известна дарба за пророчества. Може би има нещо общо с това. Може би са искали да им каже какво гласи пророчеството за бъдещето ни.
Единственото, което знам със сигурност, е, че войниците се появиха и заявиха, че леля Милисънт и чичо Джайлс трябва да отидат с тях. Казаха, че понеже притежават дарбата, са били избрани да заминат за абатството и да им помогнат с пророчеството. Обясниха, че за доброто на хората в провинция Фаджин било пророчеството да принадлежи на всички.
— И така и не се върнаха, след като им помогнаха за пророчеството?
От начина, по който Саманта сведе поглед и поклати глава, Ричард схвана, че никой никога не се връща от абатството. Зачуди се защо ли.
— И така майка ми остана единственият притежател на дарбата в Стройза.
— Ти също си тук. И ти притежаваш дарбата — каза Ричард.
Саманта вдигна рамо.
— Сигурно е така. Предполагам, че трябваше да кажа, че майка ми остана единственият възрастен притежател на дарбата в Стройза. Ала сега нея я няма. Това означава, че древният дълг, който ни е завещан, пада на моите плещи.
Ричард си помисли, че не му харесва как звучи това. Отмахна една сламка от крачола си.
— Знаеш ли какво означава името на селото и на народа ти? Какво значи „Стройза“?
Саманта отметна кичур от черната си коса назад и го изгледа смръщено.
— Не. Мислех, че си е просто име. Никога не съм чувала някой да казва, че означава нещо.
— Това е дума на високо Д‘Харански.
— Високо Д‘Харанският е древен език, мъртъв. В днешно време никой не разбира високо Д‘Харански.
— Аз го разбирам.
— Наистина ли? — Тя се приведе напред, заинтригувана. — Какво значи думата тогава?
— Означава „пазител, страж“.
Усмивката на Саманта се изпари, а лицето й побледня като платно.
— Добри духове — прошепна.