Саманта кимна.
— Тя също е докосната от смъртта като вас, така че сигурно сте прав. Порядъкът на съществуването й е компрометиран също като вашия. Също като вас, макар още да е жива, тя носи смъртта в себе си. Единствената разлика е, че в нейния случай присъствието на смъртта е по-дълбоко, отколкото при вас.
По този начин и двамата съществувате едновременно и в двата свята — кралството на живота и кралството на смъртта. — Саманта се приближи малко до светлината от сферата и надигна вежда, за да се увери, че той я слуша внимателно. — Тези два свята не бива да се преплитат.
— Чудесно — измърмори Ричард, вече разтревожен, че освен всичко друго, Калан не разполага със защитата на силата си.
— Хайде — подкани го Саманта и тръгна по каменния коридор.
Двадесет и първа глава
РИЧАРД ПОСЛЕДВА ДРЕБНИЧКОТО момиче, обгърнато в сияйния пашкул на светлината от кристалната сфера, която държеше в ръце. Каменните стени в тунела бяха старателно загладени и прецизно подравнени с пода и тавана, досущ като останалата част от покоите, които Саманта обитаваше сега. По гладките стени нямаше друга украса освен съвсем бледите естествени изменения в плътността на скалата.
Коридорът, който беше съвършено пуст, без нито една лавица, ниша или пък пейка, извикваше в него особено чувство, носеше някакво преднамерено стерилно усещане, сякаш е бил създаден със замисъла нищо да не отвлича вниманието, да няма причина онези, за които той е предназначен, да се забавят вътре. Умението и времето, вложени в сътворяването на тази безпогрешна гладкост, сами по себе си представляваха декорация.
По някакъв странен начин му напомняше за коридорите в частните покои в Народния дворец, наследствения дом на Господаря Рал. По цялото им протежение имаше красиви картини и статуи, които служеха да напомнят деликатно на Господаря Рал, когато минаваше край тях, за неговия дълг да защитава неприкосновеността на живота. Този коридор, изчистен от каквито и да било разсейващи неща, по противоположен, но също така деликатен начин, като че ли целеше да напомня на онези, които минават през него, за пагубната значимост на тяхното предопределение.
Отново се запита какво ли би могло да бъде това предопределение.
На места коридорът правеше леки завои. От начина, по който пътят се виеше през планината, на Ричард му се стори, че не криволичи по естетически съображения. Кривите, които представляваха по-скоро леки извивки, а не прави участъци, свързани помежду си в ъгли, му изглеждаха като още едно проявление на ръководния принцип да се ограничи възможността за отвличане на вниманието.
След време стигнаха друга врата, подобна на първата. Тя също беше затулена от каменна плоча, която да попречи на всеки, преодолял първата, да премине по-нататък. Без да се бави, Саманта допря малката си длан до металната пластина на стената от едната страна.
Ричард забеляза, че щом го направи, светлинната сфера засия още по-ярко, тъй като магията беше разпознала момичето като човек, който има право да премине през защитения вход. Това му подсказа, че този щит е по-мощен от първия. Още повече, че този камък изглеждаше по-голям и значително по-тежък от предишния и очевидно беше поредното средство за опазване на онова, което се намира отвъд него.
Цялата планина започна да тътне, щом масивният каменен диск започна да се претъркулва надясно, а чудовищната му тежест да стрива малки буци пръст, да разхвърля и троши скални люспици. Камъкът се плъзна в издълбан в скалата жлеб. След като пристъпиха вътре, Саманта не затвори втория проход, тъй като беше подсигурила първия.
Ричард забеляза, че коридорът отвъд входа е наполовина по-широк в сравнение с онзи, по който бяха дошли. Стените в това помещение също бяха заравнени, но толкова изкусно, че чак проблясваха. Прокара пръсти по студената кадифена повърхност на камъка, удивявайки се на усилията положени, за да се постигне такъв резултат. Светлината от кълбото в ръцете на Саманта се отразяваше в стената така, че се виждаше, че скалата е била загладена, след което излъскана, както се полират мраморните статуи, за да се придаде подобие на плът на камъка.
След един завой върху стената вляво пред тях внезапно изникнаха символи, при вида на които Ричард се закова на място.
Знаците бяха издълбани в празната каменна стена, което правеше символите много по-трайни, отколкото би го сторила всяка боя. Който и да ги беше изписал, бе искал да останат непокътнати, докато се извисява и самата планина. Виждаше, че знаците и символите се разпростират почти по цялата дължина на стената на тунела.