Ричард ги разпозна.
Саманта се обърна.
— Хайде. От тук.
Беше му трудно да откъсне поглед от леещите се образи, от кръговете, вписани в други кръгове, от единствените по рода си емблеми и разнообразни символни форми. Насили се да тръгне отново и побърза да настигне Саманта.
Докато препускаше по коридора, като хвърляше бегъл поглед към гравираните мотиви, Ричард забеляза, че не просто броят им се увеличава, колкото по-навътре навлизат, ами и структурата им се усложнява. Не след дълго покриваха почти цялата стена от лявата им страна от пода до тавана. Самата им многобройност навяваше усещане за неотложността на посланията, съдържащи се в символите.
След следващата крива в прохода той с изненада видя пред себе си меко червеникаво сияние. Осъзна, че това не е светлината на други кристални сфери. Беше виделина. Сякаш идваше от някакъв прозорец или отвор в стената отляво. Приглушената светлина от този отвор падаше на отсрещната стена в коридора и озаряваше целия проход, като така символите върху лявата стена изпъкваха още по-ярко.
— Тук — каза Саманта и постави искрящата сфера в желязна скоба, вклинена насред символите, след което пристъпи напред в дневната светлина. Посочи към кръглия отвор в стената, през който се процеждаше тя.
Ричард се спусна напред да погледне. Видя, че отворът е издълбан в скалата до отсрещния край на планината. Промуши глава през овалната пролука и надзърна навън. Отворът беше прецизно направен и представляваше съвършен кръг. В началото си беше към метър и нещо в диаметър, но се стесняваше към другия си край оттатък планината. Изглежда беше дълъг между два и три метра, с гладка повърхност, подобно на стените в коридора, но без да бъде полирана. В края си, там, където дупката избиваше навън и пропускаше дневна светлина и свеж въздух вътре, се свиваше до по-малко от метър.
Странната пролука гледаше в различна посока от онази при входа на пещерата, откъдето се беше качил в пещерното село.
Тази тук гледаше на север.
Ричард погледна Саманта намръщено.
— Какво е това?
Тя посочи през дупката.
— Вижте.
Той подпря ръце на ръба, наведе се леко и се взря в първите лъчи на зората през цилиндричния отвор. Пред себе си, в приглушената светлина, видя да се разстила някаква долина. Само малка част от гъстата гора там, долу, беше достъпна за очите. Дължината и формата на цилиндричния отвор ограничаваха изгледа до едно определено място в далечината.
Дупката оформяше отрязък от грамадна планина на много километри разстояние. Той се наведе, за да види колко високи са върховете, но те се извисяваха като исполини и заради начина, по който беше направен отворът, беше невъзможно да се прецени. Виждаха се само непроходими каменни стени, които се издигаха от ширналата се под тях долина.
Единственият видим път през скалното препятствие, изглежда, беше дълбок, врязан между каменните стени каньон. Тъй като в миналото беше горски водач, Ричард знаеше какви са трудностите в намирането на проходим маршрут през необятна скалиста пустош. Често в такива планински местности имаше само един проход. Стори му се, че и долината е единственият път, водещ към и отвъд тази планина.
Той отстъпи назад.
— Какво се предполага, че трябва да видя?
— Ами — започна Саманта и махна с ръка към две малки метални плочки, прикрепени към стената до отвора, — трябва да използвате тези.
Дупката беше обрамчена от рисунки с няколко ясно очертани мотива. Подобно на другите, Ричард можеше да разчете и тези символи. На всяка страна, там, където беше посочила Саманта, поместена между отделни елементи от изображенията, имаше по една малка метална плочка, която не беше забелязал преди, бяха големи колкото половината му длан. Металът беше в по-добро състояние от предишните защитни пластини, които бе видял. Онзи изглеждаше захабен и загладен от докосването на безброй ръце.
— Ето, нека ви покажа.
Тъй като неговата дарба не работеше, тя се промуши под ръката му и застана пред него, така че да може да постави двете си длани върху плочките вместо него. Беше доста дребничка и с лекота се намести в празното пространство между него и стената. Главата й с гъстата черна коса стигаше едва до средата на гърдите му.
— Наведете се над мен и погледнете — прикани го тя.
Сетне се приведе на една страна, без да отмества ръце от плочките, а той се надвеси над нея и провря глава в кръглия отвор.
За негова изненада въздухът затрептя така, както трепка въздухът над огън, само че сега това се случваше кръгообразно, както се разстилат вълничките в езеро. Гледката го замая и леко му се догади.