Той разпери ръце състрадателно.
— Съжалявам, Саманта, но в Магьосническата кула няма никакъв Съвет. Имало е, но това е било преди много време. В Кулата вече няма Магьоснически съвет, а и никъде другаде, като стана дума за това.
Вече не е като преди. Тези от притежаващите дарбата, които са родени магьосници, вече се срещат изключително рядко. В днешно време не са останали много. Аз съм един от онези, които са родени с тази дарба, но съм отгледан, без да знам нищо за това, така че, опасявам се, не съм вещ по въпроса.
Дядо ми е Първи магьосник и знае невероятно много за неща като историята на магьосниците в Кулата, но той изчезна. Ако успея да намеря него и останалите, вероятно той ще може да ти каже повече.
Макар че Зед сигурно знаеше наистина много за историята на Съвета на магьосниците, Ричард не вярваше да знае нещо за някаква Северна стена на такова забравено от духовете място.
Достигнала до прага на паниката, Саманта сграбчи с юмруци кичури от черната си коса. Погледна през отвора в каменната стена, сякаш търсеше отговори. Изглеждаше така, все едно иска да изтръгне косата си от корените. Той виждаше как целият й свят, житейският й дълг, се разпада на парчета.
Положи ръка на рамото й.
— Успокой се, Саманта. Поеми дълбоко дъх, а после ми разкажи какво се случи след това.
Тя кимна и преглътна в опит да успокои дишането си.
— Хора от селото намериха тленните останки на баща ми недалеч оттук. Открили са вещите на майка ми — пътната й чанта и припасите, — разпръснати по земята наоколо. Казаха, че имало следи от влачене, по които личало, че се е борила. Нашите хора не са успели да я намерят. Теренът бил скалист и не са могли да проследят дирите им.
След това си давах сметка, че щом в Северната стена има пробив, а аз съм единствената останала притежателка на дарбата, всичко зависи от мен. — Тя рязко вдигна ръце. — Но не знаех как да стигна до тази отдалечена Магьосническа кула. Не знам дори къде се намира, освен че май е някъде далеч на запад. Още не бях научила нещата, които и сега дори ми предстои да разбера. Не знаех какво да сторя.
Тя вдигна поглед към него.
— За щастие, се появихте вие. Не знам дали е съвпадение, или съдба, или пък самите добри духове са се намесили и са ви изпратили тук, когато най-силно се нуждаех от вас.
Ричард й хвърли кос поглед.
— Не вярвам много в съвпаденията.
— Е, аз знам само, че вие сте този, който е трябвало да го чуе — особено щом ми казвате, че вече не съществува Магьоснически съвет. В крайна сметка сам казахте, че притежавате такава дарба.
Ричард изпъшка тежко.
— Аз не съм толкова сигурен.
— А аз смятам, че всичко се е наредило така, защото вие сте избраникът.
— Избраникът. — Ричард я изгледа скептично. — Радвам се, че мислиш така. Аз не съм толкова сигурен.
Раменете й леко се отпуснаха и тя въздъхна дълбоко.
— Аз съм.
Веждата му скочи.
— Не смяташ ли, че ако аз бях „избраникът“, щях да знам поне мъничко за всичко това? Не съм чувал и дума. Дори за Печалните територии за пръв път чух наскоро.
— Вие сте убили Джит. Само вие сте били способен на това. Само човекът, от когото се нуждаем, е можел да го стори.
Подразнен, той махна към кръглия отвор.
— Добре, но аз не знам абсолютно нищо за тази Северна стена. За пръв път чувам за нея. Убих Джит, защото беше заловила Калан, след което хвана и мен, и ако не бях го направил, тя щеше да отнеме живота и на двама ни. Исках единствено да оцелея, да оживея. Нямаше нищо повече. Убий или умри.
Ричард замълча, когато през ума му мина една мисъл. Зачуди се защо Джит си е направила целия този труд да примами тях двамата на първо място.
В началото беше пипнала Хенрик и му беше направила някакво заклинание. Безпомощен пред силата и волята й, той беше изпратен от нея с мисията да зарази с окултната й магия Ричард и Калан, за да може да ги накара да отидат при нея в покрайнините на Кхарга. С пресметливостта на заклинанието си Бръшлянената дева беше успяла да прилъже Калан в бърлогата си и да я плени. Това от своя страна беше привлякло Ричард към нея.
Веднъж щом се замисли, той не можеше да си представи в действителност как тя, като се има предвид, че обитаваше онова затънтено, изоставено блато, някак би могла да узнае нещо за него и Калан, които живееха в далечния Народен дворец. В това нямаше никакъв смисъл, освен ако просто беше търсила възможност да срази някой водач и случайно беше попаднала на Ричард и Калан.