— Но вашият народ е живял на това място през цялото време, очевидно откакто всичко това е било изградено и информацията е била поместена тук. Как може да не знаете какво гласи? Защо знанието за тази писменост не е било предавано на поколенията? Защо младите не са били учени да я разчитат?
Тя се загледа в стената за миг, след което се обърна към него.
— Съжалявам, Господарю Рал, но нямам отговор.
— В това няма никакъв смисъл. — Ричард вдигна ръка, но после я отпусна безжизнено. — Защо притежаващите дарбата не са научили наследниците си, своите деца, да разчитат символите? Нали в крайна сметка, както изглежда, това е било тяхното предопределение, техният дълг — да бъдат пазители. Тази стена разказва за предопределението им.
Саманта се почеса по челото, докато размишляваше по въпроса.
— Е, ами понякога се получава прескачане в поколенията — нали се сещате, ражда се човек, който не наследява дарбата.
Ричард кимна и отпусна ръка върху ефеса на меча си.
— Дарбата е пропуснала майка ми.
— Предполагам, че сигурно е имало подобни прескачания в родовете на притежателите на дарбата, които служат на Стройза — каза тя. — Може да се е случило така, че не е имало достатъчно магьосници с родени с дарбата деца, затова не са могли да им предадат знанието си. А когато тези деца най-сетне са раждали свои рожби, притежаващи дарбата, може би единствените все още живи магьосници са били твърде стари, а внуците им твърде малки, за да могат да научат всичко. Може старите дори вече да не са били сред живите и младите магьосници да не са разполагали с учител.
Пък и нали самият вие казахте, че притежавате дарбата, но никой не ви е учил как да я използвате. Това познание можеше да ви бъде предадено, но е било загубено за вас. Кой знае какво сте пропуснали да разберете вследствие на това?
Устата на Ричард се разкриви от раздразнение.
— Сигурно имаш право.
— Познанието ни за тези знаци сигурно се е изгубило по времето на пропуснатите поколения, така че родените с дарбата по-късно са имали възможност да се учат единствено от нахвърляни, непълни схеми. Не е изключено младите по някаква причина да не са били обучавани. Вас не са ви учили.
Както в моя случай, след като майка ми изчезна, така и тези млади хора вероятно дори не са знаели какви сфери на познанието са били погубени. В края на краищата аз също никога няма да мога да науча своите деца на онова, което е знаела майка ми, защото така и не й стигна времето да ми предаде цялата си вещина. Не знам дори какво съм пропуснала, камо ли каква част от нейните познания няма никога да придобия. Предполагам, че това е причината значението на тези знаци да не е достигнало до нея.
Ричард въздъхна отегчено.
— Сигурно имаш право. Не исках да прозвучи така, все едно народът ви е проявил небрежност. Навярно не им е било лесно. През цялото това време са живели чак тук, на това необитаемо място, и през всичките години малко по малко са губили познанието за първопричината да са тук.
Тъкмо поради това Ричард винаги беше смятал книгите за толкова важни, ето защо ги беше издирвал и беше полагал неимоверни усилия да извлича ценните сведения от тях. Книгите представляваха моста, обединяващ тези изгубени човешки връзки, а понякога дори цели епохи на варварство и последвалите ги години на невежество.
Някой по-възрастен, който може да ти предаде знанията си, можеше да бъде от полза, но ако по някаква причина по-възрастни хора липсваха, книгите можеха да запълнят тази празнина, и то не само между поколенията, ами нерядко между векове, че понякога дори хилядолетия. Книгите служеха за опазването на трудно извоювани знания. Те устояваха на времето. Книгите бяха почти безсмъртни.
Погали с длан издълбаните в стената символи. Само че трябваше да можеш да четеш, за да извлечеш сведенията. Цялата безценна информация, изписана върху този камък, се оказваше безполезна, щом младите не бяха научени да я разчитат.
Саманта се мръщеше недоверчиво, докато оглеждаше изпитателно стената, покрита със символи, които не разбираше.
— Ако не е имало кой да ви научи за дарбата, как тогава сте научили един мъртъв език?
— Много от онова, които съм преживял по времето, когато още не бях Господарят Рал, ме е научило на какви ли не неща, като например високо Д’Харански — той махна към стената — и това тук.
Погледът му отново се зарея през отвора.
— Въпреки всичко, което съм научил обаче, не знам нищичко за никакво Трето кралство. Не съм чувал такова място да е споменавано някъде.
— Явно и вашите предци са пропуснали да ви научат на доста неща.