— Милостта е символ, нали? — попита я той и погледна изписаната стена.
— Ами, да.
— Тя е символ на езика на Сътворението.
Саманта пак се ококори.
— Наистина ли?
— Разбира се. И в същото време представлява доста сложна концепция, не смяташ ли? Виж тук. — Той посочи с пръст един кръговиден елемент, поместен в друг. — Този символ тук говори за живота и опасностите, които го грозят, скрити зад Предела. Виждаш ли, че съдържа някои от елементите на Милостта?
Саманта зяпна от почуда, щом се приближи и докосна образа на живота.
— Никога не съм го забелязвала. Всеки път придружавах майка ми, за да гледаме през отвора в далечината и да проверяваме Предела. Но тъй като не съм и подозирала какво означават издълбаните в стената неща, та дори че изобщо означават нещо, никога не съм им обръщала особено внимание. През цялото това време съм минавала покрай тях, без дори да се загледам.
— Всичко изписано е на езика на Сътворението.
— Вие сте избраникът — каза тя и отново се вторачи в него с благоговение и непоколебимост. — Само правилният човек, онзи, който може да ни избави, е способен да разчете тези надписи и да ни каже какво да направим с излязлото извън Предела Трето кралство.
— Това, че владея езика на Сътворението, не означава, че разбирам естеството на проблема, нито че имам някаква представа какво следва да се направи. Имам си свои проблеми за…
Изведнъж Ричард се обърна към дупката, насочена към отдалечената стена насред планините.
— Добри духове — отекна шепотът му. — Струва ми се, че знам къде са.
Двадесет и четвърта глава
САМАНТА ЯВНО СЕ ОБЪРКА.
— Кого имате предвид?
— Моите приятели, които дойдоха в Печалните територии да спасят мен и Калан — отговори й Ричард разсеяно, тъй като мислите му препускаха бясно в опит да подреди парченцата от мозайката. — Те бяха нападнати също като родителите ти.
— За какво говорите? Какво общо имат те с всичко това? — попита момичето и посочи символите.
— Преградната магия — каза Ричард и се обърна към написаното на стената. — Като се събудих, над нас се бяха надвесили двама мъже. Още не бях дошъл съвсем на себе си, но си спомням част от онова, което обсъждаха. Чудеха се кой може да е нападнал войниците и приятелите ми, които ни водеха с Калан обратно в Народния дворец.
Единият каза, че според него са били нападнати от народ на име шун-тук…
— Шун-тук ли? Не съм чувала да има такива в Печалните територии.
Ричард погледна през отвора към стената.
— Не мисля, че шун-тук живеят в Печалните територии. Другият се усъмни, че са били те. Тогава първият каза: „След като в Предела вече има пробив, какво по-добро място да ловуваш за хора с души? Шун-тук биха отишли навсякъде, биха направили всичко, само и само да ги открият“.
Саманта се ужаси.
— Значи, смятате, че тези шун-тук са дошли от другата страна на Предела?
— Така изглежда. Вторият мъж каза, че владеели огромни територии в родината си. Не разбираше какво ще търсят толкова далече. Другият му отвърна: „Същото като нас. Излезли са на лов за души“.
Саманта сбърчи носле и се намуси.
— Как така на лов за души?
— Ами, така се изрази. Не вярвам родната им земя да се намира от тази страна на Предела. Струва ми се, че е далеч зад него.
Ричард се върна до стената да провери дали следващите символи и знаци не споменават нещо за души. Докато той четеше наум, Саманта продължи да се разхожда, а стъпките й отекваха из помещението. Докосваше камъка с ръка и се взираше в знаци, които не разбираше, ала започваше да вижда в нова светлина.
— Господарю Рал — извика след малко.
Съсредоточен в символите, Ричард само хвърли поглед през рамо към мястото, на което тя стоеше, забила пръст в стената.
— Какво има?
— Струва ми се, че тук е написано някакво име.
— Име ли? Сигурна ли си?
— Ами, не съвсем — каза тя и се наведе още по-близо до камъка, — но не прилича на символ. Мисля си, че трябва да е нечие име. Пише „Наджа“.
— Наджа? — Ричард се изненада, че е успяла да разчете нещо от стената.
— Да, ето тук. Не мога да повярвам, че не съм го забелязала досега. Сигурно защото е толкова мъничко и направо се губи сред този лудешки водовъртеж от завъртулки.
Ричард погледна бегло стената от дясната му страна, където Саманта чинно сочеше името. Този участък се различаваше леко от останалата част на гравираните стени на коридора. Издяланите в гладкия камък линии се открояваха на фона на светлината от кристалната сфера. Бяха по-сбити и оформяха отделен отрязък от самостоятелно обособени символи. Участъкът образуваше нещо като ядро, около което се разстилаха всички останали.