Выбрать главу

Двадесет и пета глава

— СЪТВОРИТЕЛИТЕ, КОИТО СА споменати тук, трябва да са магьосници, които са създавали разни неща посредством магия. — Думите на Саманта го изтръгнаха от мислите му. — Чувала съм лелите ми да говорят за това как магьосниците създават конструирани заклинания. Сигурно Наджа говори тъкмо за такива конструирани заклинания.

Ричард хвърли бърз поглед към нея.

— Не, не става дума за конструирани заклинания, поне не и в началото, не на този етап. Първоначално те са създавали нови форми на магията. По-късно са ги използвали при конструираните заклинания. Използвали са новите форми на магията и за да създадат оръжия от хора.

Момичето зяпна смаяно.

— Превръщали са хора в оръжия?

Ричард кимна.

— Ужасяващи оръжия като император Джаганг от Стария свят. Неговите предци са били оръжия, създадени още по времето на Наджа. Наричали са ги пътешественици по сънищата.

— Наистина ли? — прошепна удивено тя. — Майка ми никога не ми е говорила за тези неща.

— Малцина в наше време знаят повече подробности за онази древна война. Някои от нас ги научихме чак след като тя се разрази отново. Всички бяхме ужасени от представата за подобни оръжия.

— Ала как изобщо е възможно да съществуват нови форми на магията? Мислех си, че магията си е просто магия, че винаги си е била една и съща и че ние трябва да научим как работи. Никога не съм чувала някой да казва, че е възможно да се създаде нов вид магия.

Макар да оценяваше трогателното й любопитство, Ричард беше твърде потресен от страховитите измерения на онова, което узнаваше, за да се впуска в разяснения точно сега, затова просто й отговори:

— Да, възможно е.

— Обяснено ли е какви нови видове магия са създали?

Ричард сведе поглед към нея и се намръщи.

— Саманта, остави ме да разгадая значението на по-голямата част от написаното и ще ти кажа всичко.

Главата й като че леко потъна между раменете и тя каза:

— Извинете ме.

Ричард се върна към превода на хрониката.

— Твърди се, че сътворителите са разработвали заклинания, чрез които да използват мъртвите…

— Да използват мъртвите! Сериозно ли говорите? За какво да ги използват?

— Според написаното са ги използвали като своеобразни воини. Посредством тези нови заклинания са вдигали трупове от мъртвешкия им сън и са ги принуждавали да се бият за интересите на императора.

Саманта се вкопчи в ръката му.

— Искате да кажете като чудовищата, които ни нападнаха миналата нощ ли? Онези същества, които приличаха на трупове, изровени от гробовете и върнати към живота?

— Така изглежда. — Ричард поклати глава пред страховитото описание върху камъка. — Пише, че променяйки елементите на Милостта, сътворителите на императора са се научили да контролират духовете на мъртъвците в Отвъдния свят…

— Защо им е било да го правят? — за пореден път го прекъсна Саманта, неспособна да потърпи и да му остави време да довърши превода.

Той махна с ръка да я накара да замълчи, за да успее да разчете една групичка от символи, преди да продължи нататък. Момичето въздъхна и зачака мълчаливо.

Ричард разтърка челото си.

— Въплътили са могъща магия в мъртвите тела, като същевременно са използвали субстрактивна магия върху духовете им в Отвъдния свят. По този начин са изградили връзката между тях и тленните им останки на земята.

Саманта уви ръце около тялото си, сякаш внезапно я бяха побили тръпки от студ.

— Не съм си и представяла, че такива неща са възможни.

Нито пък Ричард. Той преведе още един ред, преди да заговори отново.

— Тук се казва, че са успели да го направят, като са въздействали върху онова звено на Милостта — искрата на дарбата, — което се ражда от Сътворението, минава през живота и навлиза в смъртта, като така превръща всичко в едно. По този начин са съумели да създадат ходещи мъртъвци, които нямат собствена воля. Онези, които са им вдъхнали живот, са им вменили и умисъл.

Явно по този начин сътворителите на Сулакан са успели да създадат армия от безкръвни, безмилостни убийци. Според думите й, след като са били разбудени от мъртвешкия си сън по такъв начин, те не изпитвали глад, болка, страх или жал. Никога не се изморявали. Никога не отстъпвали в битка. Нямали никакви други стремления освен единственото, което им било внушено. Освен това не можели да бъдат убити, тъй като вече били мъртви.

После се казва, че мъртвите можели да бъдат съживени при нужда. Веднъж събудени, те били непоколебимо отдадени на своето призвание. Магията, която ги движела, им давала неимоверна сила. Били толкова силни, че можели да разкъсат човек, парче по парче.