— Това несъмнено звучи досущ като случилото се миналата нощ — каза Саманта.
— Ще трябва да се съглася с теб. — Ричард почука нагъсто изписан ред символи. — Връзва се и със следващото. Тук пише, че били толкова целеустремени, че ако изгубели краката си в битка, не усещали нищо, ами вместо тях използвали ръцете си, за да се издърпват напред в преследване на онези, които били изпратени да убият. Ще ми се да можех да заявя, че това звучи твърде нелепо, за да бъде истина, ала го видях със собствените си очи.
После се казва, че трябва да бъдат разсечени на парчета, но има предупреждение, че магията ги е направила изключително издръжливи и това не е никак лесно. Магията, с помощта на която са ги съживили, също така ги предпазва; служи им като щит и прави повечето разновидности на дарбата на практика безполезни срещу тях. Според това тук обаче можеш да ги изгориш — както с обикновен, така и с магьоснически огън.
— Магьоснически огън… Никога не съм виждала магьоснически огън. А вие?
Ричард изсумтя, че е виждал, и се съсредоточи в превода на символите.
— Тук се казва, че щитовете не могат да те опазят от тях, тъй като те долавят единствено живота. — Махна с ръка назад към коридора и продължи: — Чудех се защо ли щитовете, които предпазват това място, местят онези големи камъни от пътя. Направи ми впечатление, че е необичайно за обикновен щит.
— Нима? Как така?
— При всички щитове, които съм виждал досега, докосването до металните пластини позволява на хората с подходящия тип дарба да преминават през тях, без да бъдат наранени. Никога не съм виждал да прибягват до нещо повече от магия, за да преградят някой проход. Някои от тях отблъскват онези, които нямат място вътре, като издават противен звук, излъчват непоносима топлина или дори причиняват болка, за да попречат на някого да мине, но има и по-опасни щитове, които притежават силата да убият нашествениците, ако не преустановят опитите си да ги преодолеят. Има щитове, които биха смъкнали плътта от костите ти, ако продължаваш да се мъчиш да преминеш, след като са ти отправили предупреждение.
Всички онези щитове използваха магия. Ала тези тук се налага да използват големи камъни, защото мъртвите, които се предполага, че трябва да отблъскват, са защитени от същата онази магия, която им вдъхва живот, така че обичайните сили на щитовете не биха им повлияли. Те с лекота биха преминали през нормален щит, но най-обикновената физическа преграда, която тези кръгли камъни представляват, е твърде тежка, за да могат да я поместят.
Докато тя размишляваше над думите му, Ричард преведе следващия пасаж от символи.
— Е, това вече е плашещо — каза той. — Тук се твърди, че съживените мъртъвци нерядко са изпращани срещу конкретна мишена, като например хора с дарбата. — Той сведе поглед към нея. — Май беше права, че са преследвали теб.
Саманта сякаш се обиди.
— Нали ви казах.
— А знаеш ли защо биха тръгнали след теб?
Момичето, изглежда, се изненада от въпроса.
— Сигурно за да отстранят родените с дарбата, та те да не използват магия да ги спрат?
Ричард потупа изписаната със символи стена.
— Магията не може да им противодейства… освен може би магьосническият огън, а ти със сигурност не го владееш. Освен това не мисля, че са убили дядо ми Зед или Ничи. Зед е магьосник, и Ничи е магьосница. Подозирам, че по някаква причина някой е искал да ги вземе за заложници. Чудя се дали не са пленили и майка ти. В крайна сметка тленните останки на баща ти са били намерени, но нейните — не.
— Добре, тогава защо според вас тези чудовища ме преследваха?
— Хората с дарбата тук са наблюдавали Предела, за да предупредят останалите, ако онези от Третото кралство някога започнат да се измъкват навън. Струва ми се, че намерението им е било да предотвратят сигнала за тревога. Може да са убили роднините ти, за да им попречат да предупредят някого, докато не успеят изцяло да разрушат заклинанията за Предела. Възможно е да са убили майка ти, както и баща ти, но залавянето й също би й попречило да предупреди някого, а може би имат нещо наум за родените с дарбата. И така ти си останала единствената тук, в Стройза. Мисля, че са искали да те убият, а може би дори да те пленят, за да не ти позволят да разпратиш сигнала за тревога.
Саманта се разтрепери.
— Та аз даже не знам как да изпратя сигнал за тревога.
— Ала те не го знаят.
— Сигурно сте прав. — Тя вдигна поглед обнадеждено. — Наистина ли смятате, че майка ми може да е жива?
Ричард дълго се колеба, преди да отговори.
— Надявам се да е така, Саманта. Надявам се, че и моите приятели са още живи. Ако е така, трябва да се опитам да ги спася. Като се има предвид лекотата, с която тези чудовища биха могли да ги убият, чудя се дали онзи, който им е върнал живота, по някаква причина не е искал хората с дарба да бъдат заловени живи. В случай че наистина са пленили майка ти заедно с приятелите ми, може би ще успея да спася и нея.