Саманта хвърли поглед към отвора, гледащ към Третото кралство.
— Искате да кажете да отидете там? Не ще съмнение, не искате да кажете, че възнамерявате да отидете на онова ужасно място, което донякъде представлява самият свят на мъртвите, нали? Място, на което мъртвите крачат из света на живота? Звучи ми като самоубийство.
Ричард я изгледа непоколебимо.
— Освен че искам да ги избавя от бедата, ако не спася приятелите си и не ги отведа до защитеното поле, където ще могат да отстранят докосването на смъртта от нас, двамата с Калан ще умрем.
Саманта преглътна и чак тогава отговори.
— Зная.
Ричард зададе въпроса, чийто отговор вече му беше известен, ала въпреки това не можеше да се сдържи.
— Съзираш ли някаква надежда за нас, някакъв начин да изкорениш болестта и да ни спасиш, различен от онзи, който Хенрик е дочул?
Саманта погледна назад през рамо, сякаш можеше да види легналата в стаята Калан. Когато се обърна отново към него, очите й изглеждаха значително по-зрели, отколкото предполагаше възрастта й. В чертите на младото й лице не се забелязваше дори сянка на съмнение или несигурност, нито пък в очите й на магьосница.
Тя поклати глава.
— Опасявам се, че не, Господарю Рал. Майката Изповедник е много болна. Храня известна надежда, че благодарение на онова, което успях да сторя за нея, тя скоро ще възвърне силите си поне дотолкова, че да се събуди и да поеме вода и храна, но истината е, че е смъртно болна. Както и вие, макар последиците от докосването все още да не са ви връхлетели с цялата си сила. Скоро обаче и това ще стане. Тя ще умре, ако смъртта не бъде изтръгната от тялото й. Не й остава много време. Вие ще издържите малко по-дълго, но не много. Вашият път е предопределен, освен ако се направи нещо, което да го отклони.
Ричард кимна, останал без думи, неспособен да изхвърли от ума си представата за мъртвата Калан.
— Съжалявам, Господарю Рал, но не мисля, че сте човек, който би предпочел да му кажа нещо по-различно от истината.
Ричард се вгледа в тъмните й очи.
— Не, не съм. Единствено истината може да ни помогне. И тъкмо затова трябва да преведа това послание. Трябва да разбера дали съдържа някакви сведения, които ще са ни от помощ.
Не можеше да изкаже гласно, че ако Калан умре, той не желаеше да продължава да живее. Животът без нея не можеше да му предложи нищо. Ала животът предлагаше сигурна смърт и на двамата, ако той не успееше да открие Зед и Ничи. А за да го стори, трябваше да отиде в Третото кралство. Преди това обаче трябваше да разбере срещу какво се изправя.
Набързо огледа частта от стената, осветена от злокобното сияние на сферата.
— Може би тук ще намеря нещо, което да ни помогне да открием някои полезни отговори.
Тя кимна сериозно.
— Надявам се.
Ричард се обърна към символите на езика на Сътворението и за кратко почете наум. Изражението му беше мрачно.
— Според думите на Наджа мъртвите винаги били много на брой, а при необходимост съживявали още, често в огромна численост. Нерядко използвали труповете на своите загинали в битка войници. Тя казва, че едно от действията на магията, от която били обладани, било прекратяване на процеса на разложение, ала тъй като такива тъмни сили били използвани в света на живите, магията си имала и ограничения. Едно от тях например е, че тъй като в света на живите с времето всичко се руши, това важало и за магията. Така силата й отслабвала и мъртвите, които обладавала, отново започвали да се разлагат по естествен начин. Предупреждава, че макар да са знаели, че магията, вдъхнала живот на труповете, рано или късно угасва, никой не знае колко дълго трае този процес.
— Просто чудесно. Значи тези убийци, тези ходещи мъртъвци, които не изгниват цяла вечност, са в изобилие и сега са се разбягали от Третото кралство и бродят сред нас.
— Така изглежда — мрачно се съгласи Ричард.
Саманта ужасено разтърси глава.
— Дори Джит си стоеше в бърлогата. Колкото и опасна да е останалата част от Печалните територии, никога преди не сме се сблъсквали с нещо толкова страховито като тези ходещи мъртъвци. Не мога да си представя нещо по-лошо от това.
Ричард продължаваше да чете хрониката на Наджа, като в един момент леко плъзна пръсти по следващите знаци на езика на Сътворението, издълбани в камъка.