— Тук пише, че полухората са много по-лоши.
Двадесет и шеста глава
— ГОСПОДАРЮ РАЛ, лицето ви стана бяло като платно. Какво има? Какви, в името на духовете, са тези полухора? Някъде казва ли се какво представляват? — Саманта се приведе по-близо до него. — Господарю Рал, отговорете ми! Какво има?
Ричард притисна челото си за миг и провери дали преводът му е правилен. Прехвърли думите в ума си още веднъж, мъчейки се да възприеме фантастичната представа.
— Казва се, че полухората са живи хора, които са били лишени от душата си.
— Лишени от душата си ли? — Тя вдигна глава към него. — Сериозно ли говорите?
Ричард трябваше да огледа символите още веднъж, преди да продължи към следващия пасаж от смразяващия разказ. Най-накрая се отдръпна назад, вторачен в писанията по стената.
— Опасявам се, че да. — Той посочи група знаци. — Тук има предупреждение, че онези, които живеят зад Предела, нямат души.
— В това няма никакъв смисъл! Как е възможно човек да няма душа? Душите ни са част от всички нас. Те са онова, което ни прави „нас“. Все едно да кажеш, че… - тя се залута в търсене на точните думи, — че живите хора не живеят.
— Страхувам се, че в някакъв смисъл точно това ни казва. Наджа твърди, че полухората не са точно човеци, а нещо подобно. Според нея те представляват нещо по средата.
Саманта сбърчи носле и се навъси.
— Как е възможно това?
— Както изглежда, мъртвите и полухората имат някои общи черти и тъкмо това прави вторите различни от същинските хора. Или поне ги прави различни в общоприетия смисъл.
На лицето на Саманта се четеше тревога.
— В общоприетия смисъл ли? Това пък какво ще рече?
Ричард си пое дълбоко дъх.
— Ами, в общоприетия смисъл живите хора имат душа. Но какво означава това? Как това ни превръща в човеци? В известен смисъл наличието на душа означава, че притежаваме пълната умствена способност да разсъждаваме. Разбираш ли?
— Не съм убедена. Какво общо има разсъждаването с всичко това?
— Способностите на разума са онова, което ни дава възможност да изпитваме съчувствие към останалите, да ценим самия живот. Способността ни да отсяваме правилното от грешното, да ценим всичко живо е възможна единствено благодарение на способността ни да разсъждаваме. Разсъдъкът поражда нравствеността.
Наджа твърди, че полухората не могат да изпитват съчувствие, освен това специално отбелязва, че не притежават пълната способност да разсъждават. Мисля, че е искала да разберем, че двете неща са свързани. Онази част от тях, която им позволява да проявяват разум спрямо по-силната си себелюбива страна, е била унищожена посредством субстрактивна магия. Способността да разсъждават е била изворът на състраданието и човечността им.
Тя казва, че заради наложените ограничения на ума те можели да разсъждават само частично, както хищникът умува как да ловува.
Без способността да разсъждават в този по-широк смисъл те не са като нас. Не са човешки същества. Животът им няма контекст, нямат възвишени стремежи, не разбират, нито съчувстват на останалите. Правят оръжия, ловуват, убиват, ядат, размножават се. Имат човешка форма, но нищо друго.
Саманта го изгледа накриво.
— Мога да разбера желанието на Сулакан да създаде своя безмозъчна армия, но наистина ли смятате, че е възможно да се направи такова нещо?
— Така изглежда — каза Ричард, след което огледа символите и преведе по смисъл. — В този ред тук Наджа казва, че Милостта и с нея цялото им същество са били разкъсани на парчета. След това са им приложили магия, подобна на онази, с която са съживявали мъртвите. По този начин сътворителите на императора са успели да създадат раса от полухора, които да му служат.
И още нещо — поради онова, което е било сторено посредством субстрактивната магия на външната обвивка на живите им тела, полухората остаряват много бавно, почти незабележимо.
Саманта скръсти ръце и го погледна твърде скептично.
— Магията може да направи много неща, но не може да забави стареенето. Ако можеше, всички с дарбата щяха да прилагат това умение върху себе си, за да не позволят да се превърнат в старци.
— Напротив, може — каза Ричард. — Виждал съм го с очите си в Двореца на Пророците. Там древни заклинания бяха изменили времето. Хората, които живееха вътре, сякаш остаряваха по-бавно в сравнение с нас. Направено е още когато дворецът е бил построен, за да предостави достатъчно време на магьосниците там да довършат задачата си да обучат младото поколение.