Всеки получовек носи това Трето кралство, следователно и смъртта, в себе си, така че времето за тях тече по различен начин. Сътворителите на император Сулакан са се възползвали от тази връзка със света на безвремието на мъртвите, за да създадат тези хора и да ги превърнат в дълголетни оръжия и така да му служат по-добре. Времето е било важно за Сулакан, понеже той е бил жив, затова е използвал противоположностите на живота и смъртта, за да изопачи времето за собствените си цели.
Тя го зяпна.
— Това не е никак лесно за смилане.
Ричард кимна, съзнавайки, че той е виждал неща, които тя не можеше дори да си представи, затова й беше трудно да го възприеме.
Освен това вече разбираше пределно ясно, че благодарение на Бръшлянената дева смъртта беше сложила ръка както на него, така и на Калан, което превръщаше и двамата в част от това Трето кралство. Разликата беше, че те нямаше да имат възможността да живеят много дълго. Техният досег с кралството, посредством Девата сплетница, беше смъртоносен, и светът на мъртвите скоро щеше да предяви претенции към дължимото му.
— Знам — каза й той с премерен тон. — Трябва да призная, че на мен също ми е доста трудно да го смеля.
Двадесет и седма глава
РИЧАРД НАСОЧИ ВНИМАНИЕТО си обратно към символите на стената и зачете нататък в продължение на няколко минути, докато Саманта търпеливо изчакваше. От време на време очите й проследяваха движенията на пръста му, когато се задържаше върху някой особено труден символ в опит да преведе значението му наум.
— Е, какво друго пише? — попита тя накрая, щом търпението й се изчерпа.
Ричард разтърка лицето си.
— Ами, разказва се надълго и нашироко как император Сулакан искал да превърне възможно най-голям брой хора в тази нова раса от нечовеци, в полухората, които съществуват без душа в изопачено времево измерение, за да могат да продължават да се борят за неговите интереси. Освен това възнамерявал да отстрани всяка възможна съпротива пред великия си план, като първо елиминира всеки роден с дарбата, който се опита да му се противопостави.
Саманта го изгледа смръщено.
— За какъв велик план говори тя?
Ричард прочете следващия ред и замълча за миг, за да си даде време да го осмисли. После го прочете още веднъж и се увери, че наистина пише каквото си мисли.
— Е? — подкани го Саманта. — Можете ли да го разчетете, или не?
Ричард въздъхна тревожно.
— Мога да го разчета. Проблемът не е, че не го разбирам, а че не мога да повярвам. Нищо чудно, че хората от Новия свят са били готови да тръгнат на война, за да го спрат.
— Защо, какво пише?
— Пише, че император Сулакан искал да обедини целия свят в нещо, което нарича Народен съюз, който той да управлява еднолично.
Ричард бе воювал със Стария свят заради много подобни деспотични представи за всемирно добро, чиято значимост според някои стоеше над живота на обикновения човек. Въпросното всемирно добро винаги се свеждаше до избор между подчиняването на властта на някой тиранин и жертването за неговата кауза. Насилственото налагане на вярата във всемирното добро предполагаше избиването на всички, които изразят несъгласие, тъй като подобни вярвания не могат да понесат светлината на разбиране, различно от тяхното.
Ричард беше вярвал, че със смъртта на последния император на Стария свят борбата най-сетне е приключила. Ала вече не беше така убеден. Злото винаги изникваше и се мъчеше да унищожи родилото се добро, наложения наново мир или начеващото благоденствие. Подозираше, че докато човешкият род съществува, винаги ще има такива, които да смятат, че техният възглед за по-добър свят налага отстраняването на всеки, изпречил се на пътя им.
Сега ставаше ясно, че древната вражда, започната толкова отдавна от император Сулакан и страшните оръжия, които беше създал, така и никога не е била напълно изкоренена. Някои от тези оръжия, пуснати на свобода в света на живите, преди много години са били затворени зад стени и прегради, където просто са изчаквали да дойде времето да влязат в битка. И така както други прегради се бяха сринали, сега и тази най-после беше рухнала.
— На мен ми се струва, че някой все иска да властва — каза Саманта, докато оглеждаше писанията, недостъпни за възприятията й.