— Няма никакъв спор, така е — съгласи се Ричард и потупа гравираната със символи стена, — но плашещата разлика тук е, че Сулакан е вярвал, че неговата истина превъзхожда самия живот и представлява по-висше дело в името на добруването на всичко съществуващо.
Устата на Саманта леко се изкриви.
— Не разбирам.
— Сулакан си е представял света на живите и света на мъртвите като едно величаво, взаимнообвързано цяло, единство, точно както Милостта представлява едно цяло, едно взаимносвързано понятие. Искал е да обедини света на живите и света на мъртвите под своя власт.
Както го гледаше, докато превежда думите на езика на Сътворението, Саманта поклати глава.
— Това е безумно.
Той я изгледа.
— Напълно съм съгласен с теб, но понякога побърканите са така обсебени, че са способни да повлекат в лудостта си целия свят.
— Не разбирам как нормалните хора биха се повлияли от подобни вярвания.
Ричард въздъхна и изпъна гръб.
— Много често се оказва така, че на побърканите им е по-лесно да привлекат пламенни последователи, отколкото на здравомислещите хора да накарат останалите да се вслушат в разума им. Нерядко хората са по-склонни да вярват на лъжи, отколкото на истини. Лъжите могат да бъдат облечени в по-красиви одежди. Истината, по своето естество, невинаги е много приятна.
На миролюбивите хора не им остава друг избор, освен да се борят за живота си или да попаднат под остриетата на полуделите. В подобна ситуация няма среден път. Няма такова нещо като компромисно решение между цивилизацията и варварството. Цивилизацията неизбежно трябва да се защитава срещу варварите или да им се предаде.
— Значи, такава е нашата роля във всичко това?
Ричард кимна.
— Аз никога не съм имал желание да се бия, да участвам във война, да гледам как добри хора умират или пък на мен самия да ми се налага да убивам. Исках просто да живея мирно и спокойно. Ала други не ме оставиха да водя избрания от мен живот. Битките, които съм предприемал, винаги са били въпрос на оцеляване и стремеж да заживеем в мир, не съм целял да налагам господството си над никого. Така се озовах тук, вместо да се върна в Сърцевинната земя, където съм израснал.
Докосна с пръсти писанията по стената и продължи да говори:
— В случая с хората от Новия свят, изглежда, че те не са приветствали войната и са се опитвали всячески да избегнат конфликта, ала онези от Стария свят не ги е било грижа, че те са искали да живеят в мир. В подобни случаи насилникът взема надмощие, освен ако жадуващите за мир решат да окажат съпротива.
Според Наджа император Сулакан и последователите му са били твърдо решени да създадат всевъзможни оръжия, без значение колко ужасяващи или смъртоносни, за да подчинят онези, които се противопоставяли на замисъла му. Съживените мъртъвци и полухората били точно такива оръжия. Тук обяснява, че крайната цел на Сулакан била да властва от света на мъртвите както над живите, така и над мъртвите.
Саманта закрачи от прекалена възбуда, ала след малко се върна. Настроението й беше станало черно, досущ като косата й.
— Разбирам някой побъркан да започне кавга, виждала съм подобни неща да се случват дори в много малък мащаб сред твърдоглавците тук, в селото, но това, което вие описвате, звучи налудничаво. — Тя заби пръст в слепоочието си. — Луда работа, луда работа!
— Наджа твърди съвсем същото, но също така напомня, че макар замислите му да са били толкова заблудени, неприложими и абсурдни, за каквито немалко хора с широки познания са ги смятали, и макар накрая наистина да са се оказали невъзможни за изпълнение, той е бил склонен да избие безкрайно много невинни души в опита си да постигне целта си, и тъкмо това е било от значение за онези, изпречили се на пътя му — хората от Новия свят.
Тя казва, че той не е имал никакво намерение да прекрати изтребленията, докато животът все още съществувал. Вярвал, че накрая тук, в света на живите, ще останат единствено съживените мъртъвци и легионите от полухора, чиито души той ще управлява завинаги от Отвъдния свят.
— Сигурен ли сте, че това не е бил самият Пазител на Отвъдния свят, събуден от смъртта? — попита язвително Саманта и скръсти ръце.
— Бил е най-обикновен човек — отвърна Ричард. — Един от многото, които по един или друг начин, съзнателно или не, са се обричали на смъртта.
Струва ми се, че просто е бил по-безочлив от повечето умопобъркани. Всъщност Наджа казва, че той вярвал, че причиняването на смърт в такива огромни мащаби е преживяване, надхвърлящо пределите на възприятията.
Саманта рязко вдигна ръце.