— Това звучи толкова откачено, че дори не мога да го проумея. Ала онова, което ме озадачава най-много, е защо хората биха повярвали на този луд и биха водили неговата безумна война. Искам да кажа, та аз дори още не съм пораснала, а разбирам, че това е безумие.
Ричард се извърна от разказа на стената.
— Има колкото искаш хора, които са привлечени от подобен начин на живот. Да следват такъв водач, за тях е позволение да се държат като диваци, да се превърнат в безименни главорези и да вземат каквото са им казали, че им се полага. За някои хора силата и позволението да унищожават другите са опияняващи.
Но въпросът съвсем не е в това. Въпросът е, че Сулакан е притежавал достатъчно мощ, за да причини безмерна разруха и да погуби хиляди животи. Дори да е бил заблуден и намеренията му да са били безумни, той заедно с родените с дарбата в обкръжението му и многобройните му вилнеещи армии са имали силата да завлекат света в мрака на една титанична война.
За щастие, Наджа и останалите хора от онова време явно са успели поне да изградят тази стена и да затворят някои от най-страшните създания на сътворителите на императора. Пределът е защитавал света много време.
Само че, заключени за толкова дълго зад стената, тези полухора в Третото кралство най-вероятно са продължили да се множат през вековете. А сега са плъзнали на свобода в света на живите. И отново се превръщат в проблем.
Саманта скръсти ръце с още по-кисело изражение на лицето.
— Искате да кажете, че се превръщат в наш проблем.
— Наш проблем — съгласи се Ричард. — Единственото, което е от значение сега, е, че творенията на магьосниците на Сулакан от онези древни времена отново са били изтървани на свобода в света. Ако не разберем как да ги спрем, ние ще сме тези, които ще бъдат изтребени.
Двадесет и осма глава
САМАНТА ЗАКРАЧИ НЕРВНО от вълнение, а Ричард продължи да чете разказа на Наджа. Можеше да почувства болката в думите й заради усилията, които живялата толкова отдавна тайнствена жена беше положила, за да се увери, че идните поколения ще разберат причините за страховете на нейните съвременници и ужаса, който ги беше връхлетял заради онзи зъл човек.
Било е известно, че ако полухората не бъдат спрени или по някакъв начин удържани, животът на хората от Новия свят ще се превърне в една безкрайна черна нощ на кошмари. Беше очевидно, че е искала да бъде сигурна, че онези, които дойдат след нея, също няма да подценят заключената зад Предела опасност.
— Добри духове — измърмори под нос той по някое време.
— Какво? — попита Саманта, чула думите му, при все че той не беше осъзнал, че ги е произнесъл на глас.
Ричард си пое дълбоко дъх при мисълта за зловещите подробности.
— Ами, тук Наджа разказва как полухората започнали да ловуват души, за да заменят тези, които са им били отнети.
Саманта застина насред крачката си и се извърна към него.
— Да ловуват души ли? Какво иска да каже с това?
Ричард присви очи и се съсредоточи в текста, да не би да беше сбъркал в превода, след което продължи да обяснява:
— Според написаното тук изглежда, че липсата на душа е причинила на полухората някакво умопомрачение, което ги карало да преследват онези, които все още имали душа, с надеждата, че като ги убият, тя ще премине в тях.
Внезапно Ричард млъкна от изненада.
— И какво още? — попита Саманта, щом той се умълча.
— И… са изяждали жив всеки човек, когото са успявали да хванат в опит да си присвоят душата му. Тези опити били безплодни, казва Наджа, но това не ги обезсърчавало.
Саманта се втурна към него.
— Изяждали са хората живи? Сигурен ли сте, че тъкмо това се казва?
Ричард кимна.
— Било е непредвидена последица от процеса, чрез който са ги създавали. Неочакваният модел на поведение се е развил внезапно, обяснява Наджа, скоро след като душите им са били изтръгнати, за да бъдат превърнати в живи оръжия в ръцете на Сулакан. Изненадващо те били дотолкова обзети от влудяващата потребност да намерят душа, която да заеме мястото на изгубената, че това засенчило всичко останало. Макар че били създадени, с цел да послужат за оръжия, те станали неконтролируеми. И въпреки всички усилия от страна на магьосниците, ръководили процеса, полухората са били движени от неистовата нужда да намерят душа.
Тласкани от този налудничав копнеж да погълнат живите, те не разбирали, че жаждата за душите им никога не може да бъде утолена. Наджа казва, че се случвало да ловуват сами, но по-често се събирали на групи, за да устроят по-ефикасно нападение над живите.
— Имате предвид, че са започнали да ловуват на глутници? Като вълци?