— Така изглежда — отвърна Ричард. — Наджа твърди, че отначало така са буйствали, че не са успявали да ги усмирят. В самото начало са нападали създателите си, а после и воините, заедно с които били зачислени да служат, след което избягали на свобода навън, сред народа. Полухората разкъсвали съсловието на сътворителите, които ги били създали. Онези от тях, които не били изядени, се ужасили от собственото си творение. Мнозина избягали.
Имало период, през който не е имало никаква възможност да ги спрат. За известно време полухората били господари на нощта. Хората бързо се научили да се залостват вътре след залез-слънце и да се надяват, че създанията без души няма да заприиждат на талази.
С изпълнен със страх шепот наричали тези демонични ловци на души полумъртвите дяволски изчадия.
— Полумъртвите дяволски изчадия. Звучи ми като доста сполучливо определение за тях — вметна Саманта.
Ричард беше съгласен.
— Наджа казва, че сътворителите на Сулакан най-накрая успели да намерят изход. Изменили магията, която използвали, за да ги създадат, и насочили потребността им да убиват срещу техните врагове… хората тук, в Новия свят.
— Срещу нас? — разтревожено попита Саманта.
Ричард кимна.
— Опасявам се, че е така. Тя казва, че полухората, макар и не по-силни от нормален човек и далеч не толкова силни като вдигнатите от гроба мъртъвци, са много опасни, защото са по-бързи и най-вече защото все още притежават способността да разсъждават като хищници и да преследват хората с души.
Въпреки че били лишени от висшите си мисловни способности, те се научили да се обединяват в групи и да нападат със съкрушително числено превъзходство. След като сътворителите си възвърнали контрола над тях и успели да видоизменят магията, с която са ги създали, свирепата им природа и способността им да мислят най-сетне били насочени срещу враговете на Сулакан.
Ричард се чувстваше изтощен от усилието да превежда толкова сложни символи, но не можеше да си позволи да пропусне нещо или да спре. Затова разтърка очите си и продължи да чете.
Беше се умълчал за малко, когато Саманта го дръпна за ръкава.
— Какво пише? Какво разбрахте? Говорете.
Ричард въздъхна дълбоко и се поизправи. После махна с ръка неопределено и някак пренебрежително към стената.
— Тази част не предоставя нова информация. Просто се описва как полухората са избивали своите жертви.
— Искам да знам — промълви Саманта, когато той отново замълча. — Те ще погнат моя народ, ще погнат мен. Не се опитвайте да ме предпазите, като ме държите в неведение. Непознаването на истината не помага. Трябва да знам.
Ричард й хвърли бърз поглед и съзря решителността в очите й. Сигурно беше права. Посочи към описанието.
— Раздират хората, понеже вярват, че душата, която жадуват, се крие вътре. Полухората често пъти изяждат най-напред вътрешностите им, защото си мислят, че душата пребивава в тях. Пият кръвта от страх душата да не изтече заедно с нея. Когато остават незадоволени, защото все още не са успели да получат желаното, те оглозгват плътта от костите им, като поглъщат всичкото месо, за да открият и да поемат душата, която смятат, че се крие някъде из неизстиналите меса.
Цели шайки ще се сборичкат за остатъците с надеждата да докопат душата за себе си. Изяждат всичко… мускулите, кръвта, органите, дори лицето. Изсмукват мозъка от черепа или го разбиват с камъни, за да измъкнат веществото. Оставят единствено някои от червата и костите, ала често разпукват дори по-големите от тях и изсмукват костния мозък, отново в опит да открият неизменно изплъзващата им се душа.
Саманта остана втрещена.
— Как е възможно да вярват, че могат да извлекат душата на човек, като го изядат?
— Тласкани са от лудостта. За нас в това няма смисъл, но за тях има. Вярват, че душата пребивава в самия човек или се крие в тялото му. Стремят се да уцелят онзи момент, в който духът напуска умиращото тяло. Мислят си, че в този миг те могат да го погълнат и да го притеглят в себе си. Затова изяждат абсолютно всичко, надяват се да го уловят, както се крие в тялото, преди да е успял да се изплъзне от неизстиналата плът.
Очите на Саманта се навлажниха.
— Те наистина са полумъртви дяволски изчадия.
— Бездушни демони — съгласи се Ричард. Отново махна към символите и продължи: — Неуспехът им да се доберат до душата, която жадуват, ги кара единствено да обезумеят и да се разярят още повече. Колкото повече убиват, толкова по-трудно се засищат и желанието да се сдобият с душа ги обсебва още по-силно.