Наджа твърди, че полухората притежават способност да долавят присъствието на душа, така както хищникът надушва кръвта.
Саманта го сграбчи за ръкава и се приведе към него.
— Искате да кажете, че използват тази си способност да проследяват и да залавят хора?
Ричард кимна.
— Според Наджа полухората представляват самата смърт, оголила зъби и домогваща се до живите.
Замълча за миг, за да си поеме дъх. Разказът беше изключително натуралистичен и му се повдигаше. Беше й преразказал само най-съществената част, за да добие тя представа с какво си имат работа. Беше преценил, че това й е достатъчно.
Саманта, която изглеждаше сякаш всеки момент ще се разридае, поклати ужасено глава.
— Оголила зъбите си смърт, която се домогва до живите — промълви сама на себе си. — Значи, това се е случило с баща ми. А може би и с майка ми. Ако не са я изяли жива, още щом са я хванали, досега несъмнено са го направили.
— Не сме сигурни в това. — Ричард обгърна с ръка крехките рамене на момичето и го притисна към себе си. — Съжалявам, че се наложи да ти прочета всичко това, Саманта.
Тя избърса сълзите си с ръкава на ризата.
— Милостивата лъжа надали би била особено полезна за мен. Аз съм единственият човек, роден с дарбата, останал тук. Трябва да знам истината за това срещу какво се изправя народът ми. Може и да съм прекалено млада, за да съм в състояние да ги защитя, но аз съм всичко, което имат.
Ричард прекрасно разбираше как се чувства. Той самият беше ужасен за участта на Зед, Ничи, Кара и останалите. Наложи си да се съсредоточи върху превода на хрониката. Каквото и време да му оставаше, то бързо изтичаше. Ала първо трябваше да разбере с какво си имат работа, преди да тръгне да ги търси.
Ричард знаеше, че дарбата му е накърнена и не му служи заради докосването на смъртта вътре в него, което означаваше, че връзката му с хората от Д‘Хара също няма да проработи. А ако тази връзка не работеше, значи и Агиелът на Кара и дарбата на Зед и Ничи също не действаха. Както всички тях, и Саманта беше на практика беззащитна.
— Това е обезпокоително — каза той на Саманта. — Наджа твърди, че когато сътворителите на императора създали полухората, след като веднъж изтръгнали духа от жертвите си, те не им позволявали да се оттеглят в света на духовете. Заради начина, по който заклинанията съживявали мъртвите, духовете им не можели да заемат своето място в Отвъдния свят. Така духовете както на мъртвите, така и на полухората, били приклещвани в капан между двете кралства.
Неспособни да се върнат в тялото, от което били изтръгнати, нито да преминат през воала и да пристъпят в Отвъдния свят, тези изгубени духове понякога се завръщали насам и продължавали да витаят в измерението на нашето битие. — Ричард погледна Саманта. — Наджа казва, че не всички от онези, които се завръщат в света на живите, са приятелски настроени.
Тя направи гримаса.
— Прекрасно.
Ричард можеше само да си представя отмъстителния гняв, който такива изгубени духове биха могли да таят.
Разказът стана по-сложен, включваше термини относно магията — както субстрактивна, така и адитивна, — които Ричард не разбираше. Ала макар да имаше откъси, описващи заклинания, които той никога не беше виждал, успя да улови същината в думите на Наджа. Онова, което описваше обаче, беше зловещо.
Огледа повторно следващия ред от текста, за да се увери, че правилно е разбрал смисъла му. Искаше му се да е сгрешил, но знаеше, че е прав.
Двадесет и девета глава
— Е, И ТОВА ЛИ Е ВСИЧКО? — подкани го Саманта.
Стори му се, че тя се мъчи да звучи обнадеждено, макар вече да си беше извадила поука.
Той разтърка очи с длан и прочете последната част от хрониката на Наджа Мун с надеждата, че най-сетне ще види да се споменава нещичко за разрешаването на проблема с полухората и вдигнатите от гроба мъртъвци. Онова, което откри обаче, го обезсърчи.
— Наджа казва, че най-умните и талантливите сред магьосниците на Новия свят не успели да изнамерят начин да отстранят заплахата. Борили се с полухората и ходещите мъртъвци, дори нерядко ги побеждавали, но даже тогава неизменно губели безценни хора. Загубите за Стария свят били незначителни, тъй като тяхната численост била неизмеримо по-голяма. Освен това можели да съживят колкото си искат трупове… доста често същите онези врагове, които ние сме успели да убием… докато загубите от наша страна били прескъпи и непрекъснато пресушавали силите и възможностите на Новия свят.
Разказва, че всички те били наясно, че ако скоро не се направи нещо, за да се отстрани заплахата или поне някак да се обуздае, Новият свят, а заедно с него и самият живот, ще изгуби войната с войските на Сулакан.