Възможно е също така да се отнася до хронологията на пророчеството.
Саманта се замисли и се намръщи.
— Хронология на пророчеството ли? Какво искате да кажете? Пророчеството си е пророчество, не е ли така?
— Е, да, донякъде. — Ричард отмести поглед от символите. — Повечето хора не осъзнават, че хронологията е едно от нещата, които неизменно създават огромни трудности при разгадаването на пророчествата. Трудно е да се каже дали определено пророчество се отнася до събитие, което ще се случи утре, хиляда години след утрешния ден или дори може вече да се е случило двеста години назад в миналото.
Саманта се вкопчваше във всяка негова дума.
— Това усложнява нещата.
Ричард кимна и махна с ръка към стената.
— Тъй като символите от хрониката на Наджа се отнасят до времето, или по-точно до измерването на времето, и се споменават заедно с пророчеството, това може да означава, че Здрачният брой представлява забравен начин да се определя моментът на пророчески събития в потока на времето.
Саманта се загледа в стената с подновен интерес.
— И какво пише за този Здрачен брой?
— Наджа казва, че чрез Здрачния брой са успели да установят, че ключът към отстраняването на заплахата се крие в пророчеството.
— Не казахте ли, че на пророчеството трябва да бъде сложен край?
Ричард зарови пръсти в косата си, опитвайки се да осмисли следващата част от написаното, и което беше още по-трудно, да намери начин да го обясни на Саманта. Знаците на стената представляваха сложна за разкодиране система от символи. Някои от елементите му се струваха необичайно познати, но не успяваше да ги навърже в общ смисъл.
— Така е, но обяснението тук продължава с това, че краят на пророчеството може да се постигне единствено чрез донасяне на смърт.
Ричард се смръщи и се взря в необикновената плетеница от символи с чудато оформена деветка в средата. Приличаше на друга изопачена деветка, която беше виждал преди.
Изведнъж го осени мисъл.
— Не, почакай, не пише точно това.
— Е, какво точно пише тогава? — попита Саманта със силно престорено търпение, след като той се беше умълчал за известно време.
Ричард притисна пръсти в челото си. Изведнъж му стана горещо и леко му призля.
— Не пише, че краят на пророчеството може да бъде постигнат единствено чрез донасяне на смърт.
Той отстъпи по-далеч от стената и се вторачи в нея.
— Пише, че краят на пророчеството може да бъде сложен единствено от онзи, който носи смърт.
Веждите на Саманта подскочиха.
— Онзи, който носи смърт ли? Това пък какво значи?
— Фуер грисса ост драука — прошепна Ричард.
Саманта сбърчи носле.
— Какво?
Ричард продължаваше да се взира в зловещия символ, завъртян във въртопа на препускащите си мисли. След като вече си беше спомнил значението на някои от елементите, той успя да събере парченцата от мозайката и нямаше никакво съмнение какъв е правилният превод.
— Това е на високо Д’Харански. Фуер грисса ост драука означава „онзи, който носи смърт“. Него има предвид Наджа.
— Казвате, че онзи, който носи смърт, трябва да предизвика края на пророчеството, ако искаме да имаме дори малка надежда за оцеляване?
— Да.
Саманта го наблюдава известно време, докато той оглеждаше издълбаните в стената символи.
— А имате ли представа кой е това? Знаете ли къде можем да намерим този носител на смърт?
Ричард кимна бавно, приковал поглед в символичната, закривена, подобна на змия деветка. После се потупа по гърдите.
— Това съм аз. Древните пророчества са ме именували фуер грисса ост драука. Аз съм този, който носи смърт.
Ричард неизбежно бе завладян от мисълта, че в този момент той носи смъртта в себе си. По много повече начини, отколкото някога би могъл да си представи, той беше фуер грисса ост драука.
Тридесет и втора глава
— ВИЕ СТЕ ОНЗИ, който носи смърт? — Саманта го изгледа изпод вежди. — Вие сте този, за когото се предполага, че трябва да сложи край на пророчеството? Ама те сериозно ли го мислят?
Ричард все още се взираше в символите, вече без капка съмнение, че е вникнал в смисъла им. Нямаше никакви колебания относно правилния им превод.
— Така е написано.
Имаше време, когато би се разстроил, ако прочете какво други хора си мислят, че представлява той, какво трябва да стори, какво е предопределен да направи или следва да извърши. Често обаче в подобни думи се криеше напълно различен смисъл от първоначалното впечатление, което създаваха, затова реакцията му при такъв род новини вече беше по-овладяна от преди.