И все пак изписаното на стената на езика на Сътворението, същия онзи език, който използваше и древната машина за знамения, която беше открил, заровена дълбоко в Народния дворец, беше, меко казано, обезпокоително.
Саманта закрачи умислено из помещението. След малко се върна и застана близо до него. Макар да беше млада, присъщата на чародейката в нея хапливост изплува на повърхността.
— Как, в името на духовете, може да се сложи край на пророчество? И откъде накъде вие ще трябва да правите подобно нещо? Наджа не дава ли обяснение?
Ричард поклати глава.
— Тя твърди само, че са разполагали с изключително много забележително талантливи магьосници, които трескаво са търсели начин да отстранят заплахата от полухора и бродещи мъртъвци. Ала магията, с която си служел врагът, била твърде мощна, а те не я разбирали достатъчно добре, за да могат да й се противопоставят. Нямало никакво съмнение обаче колко голяма била опасността.
Казва, че ако са знаели как да премахнат заплахата, щели са да го сторят. Ала тъй като не са разполагали с решение, нито пък са можели да се доберат до онзи, който носи смърт, както се казвало в пророчеството… че те дори не знаели как да го открият… в крайна сметка единственото, което са могли да сторят, е да издигнат стена и да затворят тези призовани в света на живите оръжия отвъд нея, докато не настъпи моментът, когато Съветът на магьосниците ще успее да намери изход или онзи, който носи смърт, ще се появи и ще направи необходимото.
Продължава нататък с това, че ужасяващата задача да унищожат заплахата, която тези призовани оръжия представляват, за съжаление накрая ще се падне на хората, които ще се изправят срещу тях някой ден, когато Пределът рухне. Когато настъпи моментът, казва Наджа, на тях ще им се наложи, или по-скоро на носителя на смърт ще му се наложи да разбере как безвъзвратно да обезвреди това зло.
— Как е възможно да са знаели, че подобно нещо е възможно…
Искам да кажа, да се сложи край на пророчеството? Откъде им е хрумнала такава идея? Какво ги е накарало да вярват, че отговорът се крие там? Защо са толкова уверени?
Ричард положи пръст върху гладката стена и проследи текста, докато превеждаше сложната плетеница от символи и знаци, издълбани в камъка, за да може да предаде същината му на Саманта.
— Целта на разказа й не е била да обясни точно това. Въпреки всичко между другото споменава, че са разбрали, че е възможно, от сведения, предшестващи звездната смяна.
Саманта отново се взря в него.
— Какво означава звездна смяна?
— Нямам ни най-малка представа.
— Но вие трябва да знаете.
Ричард я изгледа отвисоко.
— И защо трябва да знам?
— Вие сте Господарят Рал. Вие сте магия срещу магията. — Тя размаха пръст към символите, които той тъкмо беше превел. — Сам казахте, че написаното ви посочва за избраник, точно както през цялото време аз знаех, че сте единственият. Затова трябва да знаете.
Ричард въздъхна.
— Ще ми се да беше така, Саманта, но се опасявам, че грешиш.
— Господарю Рал — каза тя със същата онази зряла напрегнатост, която успяваха да извикат единствено магьосниците, — смятате ли, че онова, което всъщност има предвид Наджа, онова, което казва в действителност тя, е, че той… че вие… можете да премахнете полухората и вдигнатите от гроба мъртви… чрез унищожението на самия свят на живота? Тоест като донесете смърт на всичко и всички? Мислите ли, че твърди, че вие сте избраникът, онзи, който носи смърт… който е предопределен да сложи край на света на живите?
Ричард се почеса по челото и й хвърли поглед с крайчеца на окото си.
— Тя казва да се сложи край на пророчеството, не на самия живот.
— Може би се е страхувала да го изрече на глас. — Саманта махна към стената. — Да де, ясно ви е какво искам да кажа, да го напише.
В крайна сметка пророчеството се отнася за бъдещето, нали? Значи, като твърдиш, че на пророчеството трябва да бъде сложен край, казваш, че трябва да бъде сложен такъв и на бъдещето, не смятате ли? Как е възможно да съществува живот без бъдеще? Ако няма бъдеще… ако онзи, който носи смърт, премахне бъдещето… значи няма да съществува и живот.
Както вие обяснихте преди, светът на живите се обуславя от времето. Ако няма бъдеще, значи времето спира, нали така? А ако времето спре, спира да съществува и светът на живота.