Саманта изкриви уста.
— Не зная, Господарю Рал. На мен ми звучи така, сякаш ни казва… казва на вас… да направите нещо във връзка с онова, което се намира отвъд Предела, в който сега има пробив.
Ричард стоеше с лице към стената, отпуснал лявата си длан на ефеса на меча. Погледът му се плъзгаше по древните символи, старателно издълбани в каменната стена.
— Има известна доза истина. Но това не е задължително обвързано с пророчеството, ами със самата заплаха.
— Ала вие казахте, че пророчеството ви е назовало като „онзи, който носи смърт“. — Саманта разпери ръце разстроена. — Съжалявам, Господарю Рал, но не разбирам. За мен в цялото това нещо няма особено голям смисъл.
Ричард кимна.
— Знам. Но често истината е по-сложна. Затова толкова много хора бъркат истината с пророчеството.
— Тогава какво да мислим за хрониката на Наджа? Искам да кажа, някои части от нея, като тази за края на пророчеството, за мен са доста объркващи. Ала онези трупове, които дойдоха тук и избиха толкова много хора, си бяха съвсем истински. — Тя посочи към светлината, идваща от отвора. — Това е най-важното. Не съм сигурна за всичко онова, което се е случило по времето на Наджа, но знам какво се случва сега. Това тук помага ли ни, или не? Какво следва да направим? Какво ще направите вие за Предела, пробива в него и края на пророчеството?
Ричард плъзна поглед по разказа на Наджа за тази древна война, след което отиде до отвора, който гледаше към Предела, издигнат пред Третото кралство; стена, която беше стояла там в продължение на почти три хиляди години и беше удържала неописуемо зло. Стена, която сега се беше пропукала.
— Ще направя това, което си мислех, че никога няма да ми се наложи да сторя отново.
— И какво е то? — попита тя, загледана в безмълвно взряното му в мрачното утро лице.
Ричард издърпа леко меча си с няколко сантиметра, за да се увери, че е чист, след което го пусна обратно в ножницата.
— Отивам на война.
— На война ли отивате?
— Да, на война с един луд, който е мъртъв от три хиляди години — каза Ричард и пое към изхода.
Тридесет и трета глава
САМАНТА ПОБЪРЗА да го настигне.
— Как така отивате на война?
Ричард, потънал в безпорядъка на мислите в главата си, крачеше бързо обратно по коридора, по който бяха дошли. Саманта го следваше по петите и го догони тъкмо когато стигна отвора с кръглия камък, който затулваше входа в обратната посока, ала сега той зееше отворен.
— Затвори го — заповяда Ричард, профучавайки през него, без да забавя крачка.
Саманта изръмжа недоволно, перна металната пластина и отново се втурна да го настигне. Ричард чу как камъкът стърже по пода, докато бавно се претъркулва пред отвора и запушва тунела към портала, от който се виждаше древният Предел на Третото кралство.
Саманта го сграбчи за китката и го принуди да спре на място.
— Господарю Рал, кажете какво искате да кажете с това, че отивате на война?
— Изчетох всичко, което Наджа е искала да знаем. Голяма част от него все още не разбирам, но едничкото ясно нещо е, че дори да ни е останало малко време, то бързо изтича… за всички нас. Трябва да предприема нещо, за да предотвратя случващото се, и трябва да го сторя сега, преди да е станало твърде късно.
— Какво например? — Саманта звучеше толкова раздразнена, колкото и изглеждаше. — Какво смятате да сторите? Какво се надявате да постигнете?
Гласът й отекна в другия край на простия каменен коридор. Онова, което имаше предвид, ала не изрече, беше какво би могъл да се надява да постигне без помощта на дарбата. Той нямаше отговор на нейния премълчан въпрос. Знаеше само, че трябва да възпре онова, което е на път да ги връхлети.
Не беше разкрил на Саманта всички потресаващи подробности, описани на стената. Искаше да й спести терзанията, криещи се в някои от думите на Наджа. Ала същите тези думи ехтяха в неговия ум и той беше напълно наясно със страховитите измерения на онова, пред което хората, живели по времето на първия Изповедник, са били изправени, и което отново се задаваше срещу света на живота.
Черната коса на Саманта изглеждаше още по-тъмна на фона на призрачното сияние от светлинното кълбо, което държеше.
— Господарю Рал, отговорете ми. Какво смятате да сторите?
Ричард стисна челюсти за момент, преди да отговори.
— Трябва да отида там.
— Къде да идете? — Тя се приведе към него и повтори настойчиво: — Къде да идете?
Ричард махна с ръка по посока на портала, насочен към Предела, който в продължение на хиляди години беше удържал невъобразимо зло.