Тя беше жената на живота му. Единствената за него. Последната от своя род. Той щеше да намери начин да спаси живота й.
Саманта му беше казала, че щом част от нараняванията й са изцелени, след като си почине и се възстанови след лечението, тя скоро ще се събуди. Основният проблем нямаше да изчезне, но тя щеше да дойде в съзнание и поне нямаше да страда от множеството рани и загубата на кръв, причинени й от Бръшлянената дева.
Ричард положи ръка на челото на Калан. С облекчение си даде сметка, че макар да беше топла, поне не изгаряше от треска. Това беше добър знак, каза си, знак, че има надежда скоро да се събуди. Ала той нямаше представа колко дълго ще й отнеме това, а времето не беше на негова страна.
Ако Зед и Ничи бяха убити от полухората, които ги бяха пленили, нямаше надежда нито за Калан, нито за него, нито за когото и да било другиго. Магда Сеарус беше казала, че той би могъл да спаси света на живите. Или да го унищожи.
— Нямам никакво време за губене — каза той. Гласът му звучеше по-спокойно сега, когато беше в присъствието на човека, когото обичаше повече от самия живот. — Трябва да тръгвам.
Саманта въздъхна безрадостно. За миг се умълча и се замисли, след което каза:
— Ще ми се да разполагах с някакво друго решение, Господарю Рал. Неприятно ми е да го призная, но май сте прав.
— Аз знам, че съм прав.
Тридесет и четвърта глава
ВЗЕЛ ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИЕ да отиде в Третото кралство да търси Зед, Ничи и останалите, Ричард насочи вниманието си към Калан и провери дали всичките й рани изглеждат добре лекувани. Саманта запали още няколко свещи, за да вижда той по-добре, след което продължи да наблюдава безмълвно как той докосва бузата на съпругата си и беззвучно се моли на добрите духове да бдят над нея.
— Ще ми трябват провизии за из път — каза, докато приглаждаше косата на Калан. — Дали ще можеш да ми набавиш някои неща?
Саманта кимна.
— Добре. Ще набавя припаси за нас двамата. Ще събера каквото ще ни е необходимо за подобно пътуване.
Ричард вдигна поглед.
— Припаси само за мен, Саманта. Ти няма да ходиш никъде.
— Напротив, идвам с вас — заяви тя спокойно с изпълнен с желязна непоколебимост тон.
— Прекалено опасно е. Сама го каза.
— Зная, че е опасно. Тъкмо затова трябва да дойда с вас.
— Щом е прекалено опасно за мен, за теб категорично е твърде рисковано. Нямаш и бегла представа как да се справяш в такива опасни ситуации.
— Съвсем добре си се справих с онези ходещи трупове, които ме гонеха по петите — измърмори тя под нос, след което отиде до сандък в отсрещния край на стаята и отвори капака му.
На Ричард не му се спореше за това. Отново насочи вниманието си към Калан и си пожела да се събуди, преди той да замине. Искаше да й разкаже толкова неща. Тя нямаше никаква представа за всичко, което се беше случило. Вероятно последното, което помнеше, беше как е заловена от Джит, как тя я е вплела в стена от трънливи клони и източва кръвта й до последната капка. Не беше разбрала, че Зед, Ничи и Кара са дошли да им помогнат да се измъкнат. Нямаше никаква представа за загадъчните същества, които ги бяха нападнали с намерението да я изядат жива.
Не му се искаше да я оставя в неведение за всички скорошни събития. А въобще пък нямаше желание да я оставя в неведение относно това накъде е тръгнал и по каква причина. Тя също беше безпомощна пред такъв враг. Ала да я чака да се събуди, в действителност означаваше да застраши живота й още повече. Първото му задължение беше да намери начин да освободи тялото й от гнусната зараза на смъртта. За да го стори, трябваше да намери Зед и Ничи.
— Дарбата ви не действа — обади се Саманта, докато ровичкаше из съдържанието на сандъка. — Моята обаче действа. Ще имате нужда от мен там.
— Мечът ми е с мен.
— Чудесно. И все пак не можете да си послужите с дарбата си. — Тя измъкна малка пътна чанта и посочи към тунела в задната част на стаята. — Та вие даже не можете да преминете един щит без моята помощ. Какво ще направите, ако ви потрябва някоя проста магия като тази? Аз може да съм млада и неопитна и признавам, че имам още много да уча, но моята дарба поне си работи.
Ричард си даде сметка, че тя няма реална представа за опасността, пред която се кани да се изправи, ала той не разполагаше с достатъчно време да й обяснява.
— Оценявам загрижеността ти, но ако те взема с мен, само ще ме затрудниш още повече. Сражавал съм се в много битки без помощта на дарбата. Ще се оправя.
Тя отвори капака на чантата и провери съдържанието й.