— Има неща, които мога да върша посредством дарбата си, неща, на които ме е научила майка ми и които знам как да правя, неща, от които може да имате нужда. В края на краищата излекувах онези ужасни рани от ухапване, нали така?
— Наистина го направи — призна Ричард. Изпитваше благодарност към Саманта, задето беше проявила толкова голяма смелост и беше сторила онова, от което така се страхуваше, за да спаси живота на Калан… а и неговия. — И аз дълбоко го оценявам. Ала случаят е друг сега.
Както се беше навела над сандъка и тършуваше вътре, тя извърна глава и го изгледа през рамо.
— Аз смятах вашия план за налудничав, но вие ме убедихте, че е жизненонеобходимо да идете там и да се опитате да спасите приятелите си. — Тя измъкна нож в капия, огледа го за миг, след което го пъхна в чантата. — Вие ме убедихте, че най-вероятно животът на всички ни зависи от това. Бяхте прав.
И при положение че наистина е така съдбоносно, с което съм съвсем съгласна, значи трябва да дойда с вас, за да помогна и да се уверя, че ще успеете. — Тя заби нос в сандъка. — Смятате ли, че ще ни трябва сапун?
Без да чака отговор, тя го грабна и го мушна в чантата.
— Няма значение, по-добре да го взема.
— Саманта, чисто и просто е прекалено опасно да идваш с мен — заяви той спокойно, но окончателно.
Безпокоеше се за Калан и искаше вече да тръгва, за да й осигури помощ. Саманта само щеше да го забави. Не беше в настроение да спори, но се надяваше, че момичето поне ще разбере, че той има основателни причини да не й позволява да предприеме такова пътуване.
— Като нищо ще те убият. А аз никога няма да си простя, ако те оставя да дойдеш с мен и ти се случи нещо ужасяващо.
Тя го измери с изпълнен с нетърпение поглед.
— Ако не сполучите с начинанието, заради което сте се отправили натам, Господарю Рал, значи ще загинете, а ако вие загинете, загива и Майката Изповедник, загивам и аз, както и всички останали. Сам го казахте. Поставяте моята безопасност пред тази на Майката Изповедник и пред възможността да спасите всички.
Аз бих могла да ви помогна, а на вас може да ви дотрябва моята помощ. Мога да използвам дарбата си, за да ви измъкна от беда. Може пък тъкмо това да се окаже решаващо и да ви помогне да спасите приятелите си и да постигнете успех.
Даже да ми коства живота, колкото и малко да мога да сторя, може тъкмо това да се окаже помощта, от която се нуждаете, за да спасите хората от моето село, както и всички останали. Спрете да се тревожите за една-единствена млада жена, а се съсредоточете върху успеха на мисията си. Спомнете си за всички онези думи, които изчетохте оттатък, и колко важно е посланието им.
Вие сте доста умен мъж. Би трябвало да съзрете разумността в думите ми.
Ричард понечи да възрази, но Саманта вдигна пръст и го накара да замълчи, преди да й е отговорил.
— Нима наистина смятате да откажете помощта на дарбата? Това ли ви е планът? Да се оправяте без онова, което може би ще промени всичко?
— Планът ми е да се движа бързо, да нападна изневиделица и да се измъкна. Ти ще ме забавиш.
Тя вдигна вежди и му напомни:
— Ами ако си счупите крака в някоя дупка на язовец, докато бързате, кой ще ви помогне? Тръгвам с вас, Господарю Рал, и няма какво да обсъждаме повече.
Ричард изпусна продължителна въздишка.
— В думите ти има много разум, Саманта, наистина е така, ала аз знам доста повече за тези неща от теб. С години съм се сражавал във войната със Стария свят. На теб не ти се е налагало да се сблъскваш дори с някакво бледо подобие на опасностите, които се крият там.
— Тези опасности дойдоха тук, в моя дом, да търсят мен, забравихте ли? — Тя сви едното си рамо и отвърна поглед от очите му. — А и може би майка ми е била пленена заедно с вашите приятели. Сам го казахте. Ако има дори нищожен шанс да помогна в спасяването й, тогава искам да дойда и да се уверя, че ще я измъкнем от тези дяволски канибали.
Ричард се беше досетил, че това може да има нещо общо с решимостта й.
— Разбирам как се чувстваш. Наистина те разбирам. И ти обещавам, че ако е в плен, аз ще се боря за нея, за да я измъкна оттам, както ще се боря и за моите близки. Но ще се справя сам. Не мога да ти позволя да дойдеш с мен.
Тя се изправи срещу него.
— Добре. Вие сте Господарят Рал. Направете каквото сметнете за най-добре. — Тя опря малките си ръчички върху хилавите си хълбоци, вирна глава и го изгледа сериозно. — Ала, разбира се, сам се досещате, че ако не ми разрешите да дойда с вас, аз просто ще ви последвам. Няма как да ме възпрете да тръгна подире ви. Само че, като сме разделени така и всеки се движи сам, вместо да пътуваме заедно, ще е много по-опасно и за двама ни. Би било по-добре да се придвижваме заедно. Така вие ще сторите каквото можете, за да ме защитите, а аз от своя страна ще дам всичко от себе си да защитя вас.